Дейността на организацията Stray Sheep включва обучения по жестов език. Мисията е той да стане все по-разпространен и достъпен. Организацията Stray Sheep стартира своята дейност преди две години, а заформянето ѝ е породено от дългогодишното приятелство на Александър Калинов и Борис Бъндев.
Двамата се запознават в 8-ми клас и намират, че имат общо чувство за хумор и интереси. Борис е от семейство на глухи хора. Той обаче може да чува и да говори. Александър се запалва от него по жестовия език. Скоро той се запознава с бащата на Борис, за който казва, че е страхотен. Двамата не се приемат като спасители на глухата общност, а като мотиватори.
Здравейте, Борис Бъндев и Александър Калинов. От миналия месец уроците в образователната платформа Уча.се вече са налични и с жестов превод и ще бъдат достъпни а учащите се между 1-ви и 4-ти клас. Какво наложи тaзи промяна?
Александър: Не само ние го правим, но a и академията Ани и Ая, която се занимава с глухи деца и деца с различни възможности. Тя се управлява от Дари Борисова и нейният екип. Заедно с нея си партнираме по този проект, понеже тя е професионалист в тази сфера. И правим видеата със самите деца, които се заснемат и случват по много интересен начин. Какво наложи тази промяна? Борис може да предложи малко “inside” понеже и той работи с децата.
Борис : Представи си, че ти самата имаш дете, което не чува. Имаш всички надежди то да израсне като всички останали деца. Съвсем нормално е ти да заведеш това дете в училище, в което учат всички останали деца. Мотивирана си да го правиш, но няма закон. който да задължава учителите да обърнат специално внимание на това дете и няма нещо, което да го стимулира. И много често какво се оказва, че детето отива на училище и учителят много често пише или обяснява с гръб към него. И детето, която не чува, се прибира вкъщи и трябва да положи двойни усилия, да си научи урока само и също така да си напише домашното. А камоли после да го преразкаже на учителя.
Магията тук е малко усилия от страна на учителя, да научи жестов език или цялото училище да знае жестовия език. Това са много важни основи за изграждането на това дете, за да има то шанс да постигне своите мечти. Така че ние решихме, и съответно се свързахме с това сдружение, да им преведем всички уроци от първи до четвърти клас, за да може тези деца да се чувстват комфортно. Да могат да си учат уроците с разбиране и така направихме видеата от 1-ви до 4-ти клас. Те са 1200 на брой, като всяко едно е по 8-10 минути и е преведено на жестов език.
Това е феноменално, аз не мога да кажа, че съм чувал за такова нещо и в Западна Европа. Смятам, че резултатът е феноменален и се надявам да се мултиплицира повече. Това много ме обнадеждава, защото предишните поколения не са имали шанс да завършат. Днес те могат да гледат тези видеа и един ден тези деца, вместо строители или шивачи, могат да бъдат програмисти, журналисти, могат да станат политици. Това е причината, поради която го направихме.
Как се роди идеята за социалния стартъп Startup Stray Sheep, който се бори за пълноценен живот на глухите хора?
Александър: За мен всичко започна в 8-ми клас, защото дотогава не се бях запознавал с глух човек. Въобще не бях осъзнат по тази тема. Имахме общи теми, както и чувство за хумор, и това доста ни сближи. Дори си подсказвахме с жестов език. Той тогава ме запозна с баща си, който е глух. Той ме прие много топло, прегърна ме и започна да жестикулира. Аз нямах страх да започна да жестикулирам и да се опитвам да комуникирам с него. И постепенно навлязохме в този свят, после завършихме гимназия. Оттам леко се разделиха пътищата ни. Работили сме заедно двамата в чужбина, но всеки от нас имаше своя собствен живот.
В един момент Борис ми звънна и ми разказа, че има идея с още едно момче да направим серия от видеа с жестов преводда, предназначени за глухи хора. Аз се върнах от Англия и започнахме да реализираме идеята, която прерасна в курсове и корпоративни обучения и всичко, което можем да направим по тази тема и отвъд това. И на двамата това ни е на сърце, а когато правиш нещо с такова желание, дори да няма моментален резултат, Вселената все пак ще ти даде възможност да стигнеш до него.
Борис: Хората много често питат има ли причина, има ли нещо съдбоносно и много често аз съм човекът, който отговаря. Всички в моето семейство не чуват и аз съм единственият, който не чува. Честно казано аз смятам, че неговата история е може би по-интересна. Хората си мислят, че аз съм човекът с историята, но аз смятам, че неговата история е много, много по-интересна и е много по-лесно примерно човек, като теб да си каже: “абе Алекс е като мен, съдбата му е дала, възможност да общува с различни хора и той просто се е пуснал в това”. И аз смятам това умение за страхотно, това умение да излезеш извън конфортната си зона. И да грабиш от живота, когато ти даде възможност, и да се впуснеш в нея. И това е невероятното, че не е нужно да имаш трагична съдба. Смятам, че Алекс е имал много хубав живот, всичко е било окей. Да имаш трагична съдба, да имаш нещо социално в живота ти, за да правиш нещо социално в живвота ти и да изкарваш пари по този начин. Много много искам повече хора да чуят този подкаст, да видят примера на Алекс и по-същия начин да правят нещо хем с любов, хем да е социално и това да е начина да изкарват прехраната си.
По-интересното тук е, че не ние толкова помагаме на глухите хора. Ние правим тук нещо друго, ние не сме спасители. Ние сме мотиватори. Никога не сме казвали искаме да спасим глухите хора. Ние вярваме, чe те ще се справят. Ние сме мотиватори и искаме да мотивираме повече хора да научат жестов език. Да научат 50 думи. И знаеш ли кое е фрапиращото и интересното – че не е просто да общуваш с глухите хора. Това за мен е най-специалният език.
Александър: Той е много специален език. Мотивираме хората защото не само хора, които имат някакво лично отношение се записват на наши курсове. Тоест хора, които имат глухо дете или глух приятел. Включват се хора, които виждат, че вкарваме 110% в това нещо и те се запалват и си казват: “Дай да пробваме, щом тези млади пичове го правят и казват, че е готино, що и аз да не го направя.” Има и други, които искат да се предизвикат, защото жестовият език е доста предизвикателен. Не е толкова лесен, но в същото време е лесен, защото е интуитивен. И ти идва отвътре.
Аз в момента уча, за да стана преводач. Интензивно уча с Дари, с която работя от академия Уча.се. И мога да кажа, че няма никакви граници в комуникиране с глух човек. Зависи дали е от България или от чужбина, защото жестовите езици са различни. Има си български, английски, британски, американски жестов език. Като речника ми е по-богат виждам, че има доста близки жестове и в чужбина, мога да си комуникирам без проблем с глух човек.
Въпрос към Борис: Всички в твоето семейство са глухи, което автоматично те превръща в медиатор между чуващи и нечуващи. Би ли казал, че това само по себе си е допринесло по позитивен начин за твоето развитие?
Зависи от гледната точка. Това е от тези неща, които хем са негативни, хем са позитивни. Зависи от теб, как ще ги преобразиш. Като бях малък, имах постоянна параноя и страх да говоря. Бях много затворен. Постоянно ме беше страх. Как ще кажа нещата и как ще ги представя. Искам да ги кажа по възможно най-добрия начин, защото постоянно имаш този натиск от малък. Това, което превеждаш, да бъде представено по най-добрия начин. Исках да изобразявам по най-добрия начин думите. Затова като бях малък много ги мислих нещата и бях много затворен.
След това, като овладееш тази параноя, можеш наистина да развиеш изключително добро умение да подбираш и да осмисляш думите, които използваш, подбора им, присъствието си, презентирането. Аз като малък винаги съм бил презентатор на мислите на другите. Има ситуации, в които не можеш да овладееш емоциите на човека, за който превеждаш, нито пък на отсрещния човек, който чува. Като узрях, като пораснах, виждам само позитивите на това нещо. Видам малко по-напред в нещата, гледам как ще реагират хората. Но все още се проявява параноята от това как ще се развият нещата.
Въпрос към Александър: Как познаването на жестовия език промени живота ти?
Винаги съм бил човек, на който му е било много по-лесно да научи език. Например знам английски, френски, немски, испанският го научих много бързо, без да полагам някакви усилия. Винаги ми е било приятно да знам, че мога да комуникирам с всякакви хора и този вид комуникация на жестовия език, не бих казал че променя живота ми по някакакъв начин. Аз винаги съм бил такъв човек, който иска да комуникира с различни хора.
Познаването на жестовия език по-скоро ме накара да се замисля какви качества имам, които никога не съм знаел, че притежавам. Може и да са съществували, но не съм им дал толкова много енергия, нито пък съм им обърнал внимание. Имам още повече качества, които мога да покажа. Имам повече доброта в мен, която мога да излея. Жестовият език ми помогна да съм по-добър човек.
Цялото интервю е в подкаста “Планетата ни е важна”
