Вчера държавата постигна съгласие с протестиращите енергетици, миньори и синдикати за спиране на стачките и продължаване на Българския план за справедлив преход в сектора с въглища. Въпреки това, днес протестите и блокадата на магистрала „Тракия“ продължават.
Министрите, премиерът и синдикатите са си стиснали ръцете по 7 точки, които до голяма степен препокриват исканията на протестиращите. Премиерът Николай Денков, обаче, очерта червена линия около изпълнението на исканията. То не трябва да противоречи на изискванията на европейското законодателство и международните ангажименти на страната.
Премиерът подчерта, също, че всички организации, с които са водени преговори, са подписали споразумението освен една, чиито представители са поискали да представят документа на членовете си.
Някои организации са се съгласили да спрат протестите, докато други ще изчакат ратифицирането на споразумението в Народното събрание. Разглеждането на споразумението е насрочено за извънредно заседание днес.
Текстът на споразумението за въглищните централи
В интервю пред медиите, премиерът Денков обясни, че споразумението е началото на дълъг процес на преговори между синдикатите и държавата. Справедливият преход за въглищните райони в България е далеч от привършване, имайки предвид колко е ключов сектора енергетика за страната и сроковете за изпълнение до 2050 г.
Въпреки това, по много от точките трябва да се постигнат финални споразумения между държавния апарат и синдикатите до края на годината. Ето и 7-те точки от споразумението:
- Продължаване на процедурата за въвеждане на капацитет и осигуряване на работата на производствени мощности, които да гарантират националната енергийна сигурност за постигане на плавен преход. Срок до 31 декември 2023 година.
- Министерският съвет да изпълни решенията на Народното събрание, с които не се допуска ограничаване на централите в структурата на Българския енергиен холдинг, както и на други мощности, които работят изцяло на пазарен принцип. Срок до 30 ноември 2023 година.
- Изработване на енергийна стратегия на България до 2050 година с участието на социалните партньори. Срок до 30 ноември 2023 година.
- 4. Прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения по териториалните планове и включване в тях на проекти на централите, мините и общините в засегнатите региони. Срок до 31 декември 2023 година.
- Отпадане от териториалните планове на проекта за създаване на държавно предприятие за изграждане на икономически зони върху терените на мините. Срок до 31 октомври 2023 година.
- Проучване на възможността за улавяне, преработка или съхранение на въглеродните емисии от ТЕЦ “Марица-изток 2”. Срок до 31 март 2024 година.
- Социалните партньори продължават преговорите по проекта за споразумение от 19 септември 2023 година.
Експертните точки
Николай Денков определи първите две точки от споразумението като експертни и ключови за сектора. Първата включва идеята за обособяване на енергийни мощности от въглища, които да са базови за България. Те трябва да гарантират стабилността на мрежата в периода на зеления преход и да имат готовност да се включат при недостиг на енергия – например в условия на зима и енергийна криза.
Това означава, че държавата ще плаща за въглищни мощности. Тепърва трябва да се прецени колко ще струва и откъде ще дойде финансирането. Според Mediapool, такава точка е била заложена и в Плана за възстановяване и устойчивост като схема за намаляване на парниковите емисии. Срокът за решаването на тези въпроси е краят на настоящата 2023 г.
Втората ключова точка означава, че държавата няма да затваря въглищни предприятия – частни или държавни. Според Денков, така те ще бъдат изложени на силите на свободния пазар за електроенергия. Според експертите и много от регулациите на ЕС, тяхното затваряне е неизбежно, защото токът от въглища е нерентабилен в сравнение с ВЕИ или други по-чисти алтернативи.
Отпаднало е и искането за отлагане на либерализацията на цените на тока за бита. Проектозаконът ще премахне държавното субсидиране на битовия ток от 1 януари 2026 г.
Въпреки това, първите две точки създават противоречие – някои предприятия ще са изложени на свободния пазар, други ще се ползват със статут на базови мощности. Съответно, поетапното отпадане и загуба на работни места в сектора ще се случи – просто ще е неравно. Важно е да се отбележи кои точно централи ще бъдат класифицирани като базови мощности.
“Марица-изток 2” – гвоздеят на ТЕЦ-овете
„Марица-изток 2“ е най-големият ТЕЦ с въглища на Балканите и често е определян като ключов за енергетиката на България. Също така, обаче, според зелените експерти от Грийнпийс България, той е суперзамърсител, чиито емисии напускат границите на страната и замърсяват съседна Гърция.
Също така, срещу него тече и дело, защото Изпълнителната агенция по околната среда е позволила на ТЕЦ-а да замърсява извън нормите. Делото беше върнато от Върховния административен съд на районния съд в Стара Загора през лятото за повторно разглеждане, но финално решение по темата няма засега.
В същото време, „Марица-изток 2“ фигурира в споразумението, като правителството се е ангажирало да проучи възможността за улавяне, преработка или съхранение на въглеродните му емисии, в срок до 31 март 2024 година.
Още по темата:
Протест в Стара Загора: Ще има ли устойчив преход за въглищните региони в България?
