Празниците приключиха и идва време за отговорностите. Със завръщането в реалността недовършените задачи, неизплатените кредити и лошото време януари е определен като най-стресиращия месец. Това е предпоставка за служителите да изпитват стрес, но и възможност за лидерите да покажат умението си да го менажират правилно.
Опитите да се омаловажат проблемите или да бъдат представени като нещо забавно е възможно най-неоптималния подход към един стресиран човек. Но е често срещано явление да не се обръща необходимото внимание на този тип ситуация.
Какво е обратното на подкрепа?
Добър пример за липса на подкрепа е когато стресиран от задаващия се краен срок служител отиде при шефа си, а той неглижира проблема. Penn State изследва 478 двойки и ги призовава да си припомнят скорошен спор. Цитираното от списание Inc проучване е имало за цел да установи как изслушващата страна ще реагира на половинката си. Част от задачите на доброволците е била да оценят реакциите.
Проучването извежда на показ, че коментарите, които са оценени като най-полезни, потвърждават чувствата на човека и го насърчават да говори повече за тях. И обратното – тези, които минимизират проблема, са най-ниско оценени.
Високо оценените отговори включват: „Съжалявам, че преминавате през това. Притеснявам се за Вас и как се чувствате в момента“ и „Разбираемо е, че сте стресирани, тъй като това е нещо, което наистина Ви интересува.” Ниско оценените отговори са: „Не си заслужава да се вълнуваш толкова. Спри да бъдеш толкова депресиран.”
От изследването става ясно, че е използвването на подобни коментари не води до добри резултати.
Например, вместо да казвате на страдащ човек как да се чувства, като например: „Не го приемай толкова трудно“ или „Не го мисли“, можете да го насърчите да говори за своите мисли и чувства, за да може този човек да дойде до собствените си заключения за това как да промени своите чувства или поведение”, заключва изследователят Си Тиан.
Токсична позитивност
Тази препоръка може да се приеме двусмислено от много добронамерени бизнес лидери, които имат желание да предразположат стресираните си служители. Но има много доказателства, които предполагат, че изследването може да е насочено към нещо друго. Психолозите имат термин за опитите да се развеселят хората, дори когато имат истински причини да се тревожат. Това е токсична позитивност, която влияе негативно на тези, към които са насочени усилията.
По същия начин, по време на пика на пандемията, някои експерти по психично здраве предупредиха лидерите да не водят вдъхновяващи речи или да насърчават „упоритост“. Аргументът в защита на това е, че е можело да се приеме като отхвърляне на реални проблеми и да бъде последвано от страдание от страна на засегнатите страни. Изводът на експертите е, че е по-добре ръководителите или да предложат помощ, или да не казват нищо.
Всички тези примери са част от една по-голяма картина. Когато хората са изложени на стресиращи фактори, те наистина нямат нужда от празни думи или да им се омаловажават чувствата. И в обобщение, вместо да се отрича стреса на служителите е по-ползотворно техните чувства да бъдат признати.
