Докато световните лидери продължават разговора за климата по време на конференцията COP27, се върти въпросът дали Европейският съюз ще реформира или напусне споразумение, което защитава интересите на индустрията за изкопаемите горива. Това посочва Оливие Де Шутер, докладчик на ООН по въпросите на крайната бедност и човешките права, който анализира обстоятелствата, пречещи на плавния зелен преход.
Договорът за енергийната харта (ЕСТ) е международно споразумение, подписано през 90-те години на миналия век, позволяващо на инвеститорите в енергетиката да съдят правителствата за промени в политиката, включително и предприемането на жизненоважни действия в областта на климата.
Това е възпиращо обстоятелство за държавите, които въвеждат мерки за ограничаване на парниковите газове. Опасението за съдебни санкции, каквито понесе Италия, която трябваше да изплати 240 милиона евро на британската петролна компания Rockhopper, възпрепятства целите на правителствата.
Неуспешен опит за „модернизация“
Резултатите от реформата не успяват да коригират нарастващият конфликт с ангажиментите на Блока за климата и несъвместимостта с правото на ЕС. Сега Европейската комисия настоява националните правителства да дадат зелена светлина на промените на ЕСТ, в решаващо гласуване тази седмица.
Лидерите на държавите членки ще докажат, че наистина са сериозни в стремежа си да се справят с климатичната криза, чак когато я възпрат наистина. Новият договор не е приведен в унисон с целите на ЕС и международните цели в областта на климата, което представлява нови рискове за страните членки, осъществяващи своя енергиен преход.
Дори и да бъде реформиран, ECT ще защитава инвестициите в изкопаеми горива поне още десет години в ЕС и ще създаде нови препятствия за утвърждаването на други енергийни източници, като биомасата.
Какъвто и напредък да се постигне при преговорите за климата в Египет, договорът ще продължава да блокира действията в областта на климата през следващите години и ще оскъпи енергийния преход.
Реформите създават нови правни проблеми
Страните, които са излезли от договора, трябва да гласуват против новото споразумение. Подкрепата на промените създава несигурна, хаотична и проблемна правна среда.
Предстоящото гласуване в Съвета, отлагано няколко пъти, ще формира общата позиция на ЕС. Тя ще бъде представена на среща в Монголия на 22 ноември. Там всички 52 страни, подписали ЕСТ, ще решат да приемат или отхвърлят реформираното споразумение. Приемането на новите правила от страна на напускащите държави, дава противоречив сигнал на международната сцена.
Включително, че е непоследователно ЕС да остане в договор, за който няколко от най-големите държави членки са установили, че е пречка за действията в областта на климата.
ЕСТ е смесено споразумение, засягащо компетентността на страните членки. От това следва, че договорът изисква ратификация от всички държави в ЕС, за да влезе в сила.
Подсигуряването на съгласие от всички правителства на ЕС означава, че одобрението на реформирания договор ще се провали. Това може да нанесе сериозни щети върху репутацията – безсмислено е ЕС да се ангажира в международен план с нещо, за което вече се знае, че не могат да изпълнят.
80 дела за обезщетения
В крайна сметка бунтът срещу ECT е подхранван от нарастването на исковете за уреждане на спорове между инвеститори и държави. Те се решават от комисии от корпоративни представители в тайни трибунали и могат да доведат до милиардникомпенсации в евро. Досега има 80 дела, заведени по силата на договора за обезщетение за въвеждане на екологични мерки.
Ако Комисията се опита да заобиколи националните парламенти при реформите на ECT, това би имало огромни последици за демократичната легитимност при вземането на търговски решения в ЕС. Това се отнася до парите на данъкоплатците и намесата в националната съдебна система и следователно националните парламенти трябва да имат думата по тези реформи.
Не е ясно какви биха били последиците от тези твърдения, ако държавите членки бяха с единия крак в споразумението и с другия извън него. Има твърде много въпросителни, за да се дава на сляпо зелена светлина на реформите без яснота относно последиците за страните.
Трябва ли ЕС да се оттегли от Договора за енергийната харта?
Отхвърлянето на модернизацията би поставило Комисията под натиск да предложи оттеглянето на ЕС от Договора за енергийната харта. Правилният път е ясен: пълното оттегляне от ЕС е най-сигурният начин да се освободят правителствата от оковите на ECT и да се постигне напредък по ангажиментите им в областта на климата.
Аргументите срещу този подход са, че поради клауза за изтичане, която обвързва членовете на ECT с условията на договора в продължение на 20 години след напускането му, реформата все още е благоприятна.
Взаимното споразумение би неутрализирало последиците от клаузата и би позволило на ЕС и потенциално на други подписали страни да прекратят защитата на договора по-рано.
Държавите членки, които искат да излязат, трябва да използват правото си на глас сега, за да блокират реформите и да дадат тласък на този процес.
Сега е моментът ЕС най-накрая да се откаже от споразумението.
