Развиващото се явление Ел Ниньо, което се очаква да стане доста силно, вероятно ще забави предстоящия сезон на атлантическите урагани, но няма да накара потенциално смъртоносните бури да изчезнат, предава АР.
Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) публикува сезонната си прогноза за Атлантика, давайки 55% вероятност за сезон под средното ниво. Агенцията прогнозира осем до 14 именувани бури, като три до шест от тях ще станат достатъчно силни, за да достигнат статут на ураган, а една до три от тях ще се усилят до големи урагани.
Нормалният сезон на ураганите има 14 именувани бури, седем от които се превръщат в урагани, а три от тях достигат ниво на голям ураган, което е над 177 км/ч.
Осемнадесет други групи, частни и академични, също са прогнозирали какъв според тях ще бъде сезонът и повечето от тях също предвиждат лято и есен под средното ниво. Тези други прогнози средно дават до 12 именувани бури, като само пет ще се превърнат в урагани, а две от тях ще бъдат големи. Тези прогнози също така предвиждат индексът на натрупаната енергия на циклоните, който отчита силата и продължителността на бурите, да бъде 80% от нормата.
Университетът на щата Колорадо, който е пионер в науката за сезонното прогнозиране на ураганите от 1984 г., прогнозира най-ниската обща активност от 2015 г. насам, когато Ел Ниньо бе най-силното явление за последните 75 години.
„Тази прогноза вероятно ще бъде преразгледана до още по-ниски стойности през юни“, казва експертът по ураганите в щата Колорадо Фил Клоцбах.
Това се случва след като девет от последните 10 сезона на атлантически урагани са били над нормалните или дори хиперактивни.
„Миналата година сезонът започна бавно, но след това имаше взрив, произвеждайки почти рекорден брой от три урагана от категория 5, включително Мелиса, който опустоши Ямайка и Куба“, посочва Сузана Камарго, климатолог и експерт по тропическо време в Колумбийския университет.
Коригираните спрямо инфлацията щети по целия свят от тропическите циклони са се увеличили от средно 11,4 милиарда долара годишно през 80-те години на миналия век до 109,7 милиарда долара годишно през последните 10 години, като три четвърти от щетите са нанесени в Атлантическия океан, Мексиканския залив и Карибите, според застрахователния гигант Munich Re.
Ураганите, тайфуните и циклоните са едно и също метеорологично явление, като в различните части на света се използват различни имена.
„Трябва да очакваме по-малко активен сезон от това, което със сигурност видяхме напоследък, и може би значително под средното ниво. Нужен е обаче само един силен ураган, за да причини истинско опустошение и разрушение в континенталната част на САЩ или дори в Хавай“, казва Кристен Корбосиеро, учен по атмосферата от университета в Олбани.
Ел Ниньо отслабва атлантическите бури
Ел Ниньо е естественото и циклично затопляне на части от централната част на Тихия океан, което изкривява метеорологичните модели по целия свят, особено през зимата. Учените от десетилетия откриват връзка между Ел Ниньо и под средната активност на атлантическите урагани, както и по-силни и повече бури в централната и източната част на Тихия океан. Тази година много прогнози предсказват свръхсилно и рекордно интензивно Ел Ниньо. По време на Ла Ниня, охлаждащия опонент на Ел Ниньо, Атлантическият океан обикновено е по-натоварен с по-силни бури.
В сезоните на атлантическите урагани, когато Ел Ниньо достигне силен или много силен статус, има две трети от именуваните бури и половината от ураганите от средното за периода 1991-2020 г., според статистика за бурите и Ел Ниньо.
„Ел Ниньо се противопоставя на образуването на атлантически бури по няколко начина, особено със странични ветрове на около 1 миля до 7 мили (1,5 до 11 километра) над повърхността, които могат по същество да разпръснат гръмотевичните бури, които оформят ураганите“, казва Корбосиеро.
„По-силният от нормалния срез на вятъра има тенденция да накланя бурите, докато се опитват да се развият. Той изтласква сухия въздух в бурите и предотвратява развитието им. А ако се развият, това също така предотвратява усилването им“, обяснява атмосферният учен от Университета в Олбани Брайън Танг.
Прогнозите за пиковия сезон на ураганите показват силно отслабване на вятъра от запад в основния регион на развитие за най-големите и дълготрайни урагани, които идват от Африка и се развиват, докато се насочват на запад над Атлантика. По-малко такъв тип бури се образуват по време на Ел Ниньо.
“В 15-те най-силни години на Ел Ниньо от 1950 г. насам, 37 именувани бури, 11 урагана и три големи урагана са достигнали континенталната част на Съединените щати. В 15-те най-студени години на Ла Ниня 61 именувани бури, 31 урагана и 10 големи урагана са ударили крайбрежието на Мексиканския залив и Атлантическия океан в Америка. Ел Ниньо намалява броя на ударите по атлантическото крайбрежие и има по-малко влияние върху броя на ударите по крайбрежието на Мексиканския залив“, посочва Клоцбах.
В допълнение към Ел Ниньо, сухите условия в Африка и водата в Атлантическия океан, която е само малко по-топла от нормалното, допринасят за прогнозата за по-слаб сезон.
Противоположен ефект в Тихия океан
Ел Ниньо и Ла Ниня имат противоположен ефект върху бурите в централната и източната част на Тихия океан. Спроед Джейкъбс има 70% вероятност източната част на Тихия океан да претърпи сезон над нормалния.
NOAA прогнозира 15 до 22 именувани бури в Тихия океан, като 9 до 14 ще се превърнат в урагани, а 5 до 9 от тях ще бъдат големи урагани. Според Розенкранс основната зона на развитие на бурите в централната част на Тихия океан се измества по-близо до Хавай по време на Ел Ниньо.
Хавай е малка островна верига в голям океан, която може да бъде застрашена. През 1992 г., година на Ел Ниньо, когато имаше малко атлантически бури (въпреки че Маями беше опустошен от урагана Андрю), Хавай беше ударен от урагана Иники.
Сезонът на ураганите в източната част на Тихия океан започна на 15 май, а сезонът в Атлантическия океан – на 1 юни, като и двата сезона завършват на 30 ноември.
