Работното място бързо се превръща в следващата жертва на изменението на климата, като повишаващите се температури заплашват милиони работници, алармира Евронюз. Екстремното време обзе Европа в смъртоносна хватка това лято, а рекордни температури подхраниха безпрецедентни горски пожари и тежки суши на целия континент. Водещи учени и епидемиолози установиха, че изменението на климата е причина за утрояването на смъртните случаи от горещите вълни в Европа, което доведе до допълнителни 16 5000 смъртни случая.
Екстремните горещини са „насилие на работното място“
От приблизително 24 400 смъртни случая, свързани с горещи вълни, регистрирани в Европа това лято, смъртта на Монсе Агилар привлече вниманието на света. 51-годишната чистачка на улици се срина по улиците на Барселона през юни, след като не се справи с фаталното изтощение при 35℃ жега, докато градът беше поставен под повишена готовност.
Смъртта на Агилар предизвика местни протести, като стотици нейни колеги чистачи на улици и загрижени граждани преминаха през центъра на Барселона с транспаранти с надписи: „Екстремната жега е и насилие на работното място“.
Още преди марша, кметството на Барселона издаде нови правила за четирите компании, с които е сключен договор за почистване на улиците. Мерките включват осигуряване на работниците на униформи, изработени от дишащ материал, заедно с шапка и слънцезащитен крем, и въвеждане на почасови почивки за вода. Работата по почистване в града вече ще бъде преустановена, когато температурите достигнат 40℃.
Ключов риск за работното място
Нов доклад на International SOS идентифицира екстремните жеги, причинени от изменението на климата, като един от ключовите рискове, заплашващи работното място. В него се цитира скорошно проучване на Lancet Countdown, което установи, че почти половината от световното население и повече от един милиард работници са изложени на високи температури, като около една трета от всички изложени работници изпитват отрицателни последици за здравето.
В доклада се твърди, че измерването на околната температура (което изключва фактори като вятър и влажност, които могат да накарат температурите да се усещат много по-високи, отколкото са в действителност) вече не е адекватен начин за оценка на риска, пред който е изложена работната сила. В анализа се прогнозира, че в бъдеще ще бъдат установени повече разпоредби на работното място.
Адаптациите на работното място обаче могат да разкрият собствен набор от предизвикателства за безопасността. Например, нощната работа с прожектори в индустрии като селското стопанство може да помогне на работниците да избегнат екстремни горещини, но по-ниската видимост и отблясъците от светлините биха могли да станат опасни.
Екстремните горещини влияят върху производителността на работниците
Дори когато не представляват заплаха за живота, покачващите се температури могат да окажат значително въздействие върху служителите. Според Световната метеорологична организация (СМО) производителността на работниците спада с два до три процента за всеки градус над 20℃. СМО предупреждава още, че за да се поддържа осемчасова работна смяна, телесната температура, която обикновено е между 36,5℃ и 37,5℃, не трябва да надвишава 38℃.
„Потенциалните смущения в производителността засягат милиони хора в уязвими от топлина сектори като селското стопанство и строителството, но също така подкопават първичното производство и търговията, като същевременно създават значителни странични ефекти върху икономиката“, добавят от организацията.
Изследователите предупреждават, че се очаква този спад както в предлагането на работна ръка, така и в производителността да се влоши при бъдещи климатични промени в повечето части на света. Също така ще бъдат засегнати непропорционално страните с ниски доходи, където се очаква ефектите върху труда да бъдат високи.
Изменението на климата и неговото влияние върху психичното здраве на работниците
Въпреки че връзката между психичното здраве и климатичната криза е добре установена, по-малко се знае за връзката между психичното здраве и поведението на работното място в екологичен контекст.
Проучване от 2022 г., публикувано в „Occupational Medicine“, обаче предполага, че психологическото въздействие на екстремните събития може да доведе до повишено напрежение на работното място, по-високи намерения за текучество и възникване на враждебност.
„Стресът от екстремни метеорологични условия може също да попречи на способността за вземане на важни решения, свързани с работата, а за тези, които работят в екологичния сектор, опасенията относно климата могат да доведат до свръхангажираност към работата“, се казва в проучването.
В заключение се заключава, че са необходими допълнителни изследвания, за да се проучи как персоналът може да бъде подкрепен и да се насърчи устойчивостта му на фона на нарастващата заплаха от изменението на климата.
