Работохолизмът не е ново явление, но напоследък се забелязват значително негативните ефекти от него и се правят опити да се разберат неговите дълбоки корени и разнообразни проявления. Дефиниран още през далечната 1968 година, той е описан като вътрешна принуда за работа, непрекъснати мисли за нея дори когато човек не е на работното си място, и склонност да се работи повече от разумното, въпреки възможни отрицателни последствия.
Има хора, които искрено харесват работата си и изпитват удоволствие от нея. Те са значително по-малко застрашени от здравословни проблеми. Има обаче шест основни вида работохолици, всеки от които се сблъсква със своите специфични предизвикателства.
Претоварващият се
Има хора, които постоянно приемат нови задачи и ангажименти, водени от усещането, че не могат да откажат. Те са работохолици от типа „претоварващият се“. В резултат на стремежа си към угодничество на хората, те бързо се оказват претрупани и изтощени. Това води до бърнаут и състояния, в които човек усеща ниски нива на енергия и на мотивация, като в същото време има усещане за вина заради високите нива на стрес. В резултат на това, хората от този тип трудно се справят с огромния обем отговорности, превърнати в пленници на това да се съгласяват с всичко и непрестанно да казват “да”. Решението е поставяне на граници и фокус върху най-важното.
Перфекционистът
Има работохолици, които се изтощават от това, че прекалено бавно напредват в изпълнението на задачите си. Това се получава, защото за тях нищо никога не е достатъчно добре направено и винаги има поле за подобряване. Вместо да напредват, тези хора прекарват дълго време в доизпипване на детайли, което често възпрепятства истинския напредък. Тази непрестанна гонитба на съвършенство може да парализира продуктивността и да доведе до изоставане от срокове. Лек за хората от този тип е приемането на максимата, че една свършена задача е по-добре от една перфектно изпълнена такава.
Бягащият от действителността
Хората, които бягат от проблемите си като се претоварват с работа я използват като спасение от реалността. За тях това е начин да бъдат избегнати техните лични проблеми и трудности в живота. Уви стресът, който изпитват, често ги следва и на работното място, без да могат да намерят истинско спасение. В крайна сметка, проблемите в личния живот остават неразрешени, а работното натоварване допълнително изтощава. Те трябва да отделят време за разрешаване на своите казуси, а не да се надяват, че чрез работата те ще изчезнат.
Търсещият одобрение
Има и такива работохолици, които са доволни от работата си единствено когато получат външна похвала и признание. Постоянната нужда да доказват своята стойност води до крайно изтощение и усещане за непълноценност ако не получат очакваното одобрение. Тогава когато спрат да търсят чужда оценка, нагласата им се променя.
Неспирният
Неспирни са хората, които никога не се изключват от работното място и остават „винаги на линия“, готови във всеки момент отново да се включат в някоя среща или да отговорят на мейл без ситуацията да изисква това да се случи веднага. Липсата на физическа, сетивна или емоционална почивка бързо води до прегаряне и намаляване на ефективността, независимо колко много усилия полага човек. Тези работохолици приемат почивката като време, в което изостават с работата, но именно когато човек е отпочинал, генерирането на нови идеи, както и продуктивността се повишават.
Вълкът единак
Тези хора са убедени, че никой не може да свърши работата толкова добре, колкото те самите. Отказът да делегира задачи и да се довери на другите обрича работохолиците от този тип да не виждат края на своя списък със задължения, тъй като не може да се справят с всичко. Промяна може да се види когато осъзнаят, че делегирането не означава загуба на контрол, а увеличаване на въздействието.
За човек с всеки един от шестте вида работохолизъм, резултатът е един и същ – натрупване на стрес, изтощение и все по-малко резултати от положените усилия. Цената на постоянната преумора не е само лична, тя засяга и обществото в частност здравето и благосъстоянието на хората.
