Марсел Енгел се присъединява към мрежата на Глобалния договор на ООН в Германия като изпълнителен директор през 2016 г. Мрежата включва около 1300 участници, включително повече от 1200 компании, както и представители на гражданското общество, академичните среди и правителството. Мрежата има за цел да подкрепя компаниите да действат отговорно, спазвайки 10-те принципа на Глобалния договор (за правата на човека, трудовите права, околната среда и анти-корупция) и в приноса към Целите за устойчиво развитие на ООН, предлагайки набор от програми за изграждане на капацитет и обмен, насочени към компаниите с различни размери и знания.
Между 1997 г. и 2014 г. Марсел работи на различни ръководни позиции в World Business Съвет за устойчиво развитие (WBCSD). Предишният му професионален опит включва ангажимент като професионален служител в United Организацията за индустриално развитие на нациите (UNIDO) в Мексико между 1994 и 1996 г. Марсел има дипломи по международни отношения и изследвания на развитието от Университета на Constance и The London School of Economics, както и швейцарска диплома за хотелиерство.
Марсел Енгел ще бъде сред участниците в конференцията „Устойчиво бъдеще: иновации за декарбонизация“, организирана от Глобалния договор на ООН в България и Германо-Българската индустриално-търговска камара, с подкрепата на Аурубис България. Вижте какво разаказа той пред ESGnews.bg преди пристигането си в България:
Г-н Енгел, как виждате ролята на немската мрежа в стимулирането на устойчиви бизнес практики, особено в голяма индустриално-ориентирана икономика като Германия?
Нашата роля е да подкрепяме компаниите да действат отговорно в съответствие с Десетте принципа за правата на човека, трудовите права, опазването на околната среда и борбата с корупцията. Като инициатива на Генералния секретар на ООН, ние също имаме мандата да насърчаваме съществения принос на частния сектор за изпълнението на Целите за устойчиво развитие – Програма 2030 г.
Кои са ключовите предизвикателства, пред които са изправени германските компании при привеждането на работата си в съответствие с принципите на Глобалния договор на ООН? Как немската Мрежа, която включва повече от 1300 компании, им помага да се справят?
Нашите членове включват водещите немски мултинационални предприятия от DAX (немският пазарен индекс, който включва 30 „сини чипа“, търгувани на фондовата борса във Франкфурт), динамични средни компании от така наречения „Mittelstand“, както и много малки и средни предприятия. Очевидно техните ресурси и капацитет за справяне с предизвикателствата и възможностите за устойчивост варират значително.
Мрежата на Глобалния Договор в Германия се опитва да се погрижи за техните специфични нужди, като предоставяме персонализирана поддръжка. За по-малките компании това включва предимно практическа подкрепа под формата на насоки или уебинари, за средните компании обучения и други мерки за изграждане на капацитет, а за по-големите компании възможности за партньорско обучение, както и шанс за конструктивно взаимодействие и сътрудничество с организациите на гражданското общество и правителство.
Как насърчавате по-задълбоченото ангажиране на частния сектор, особено на малките и средните предприятия, в програмата за устойчивост?
Както беше посочено, МСП имат по-малко ресурси от по-големите компании за справяне с проблемите на устойчивостта. Следователно трябва да сте много практични, за да се погрижите за специфичните им нужди. Също така е важно да се съсредоточим върху конкретния бизнес, с неговите особености, и да избягваме тежкия бизнес-жаргон, който се асоциира с устойчивото развитие.
Създадохме много наръчници и материали, за да запознаем МСП с областите, по които работим, да им обясним защо тези проблеми са от значение за тяхната работа и да им предоставим подкрепа при прилагането на конкретни мерки за устойчивос – например като ги напътстваме през пет стъпки за прилагане на система за надлежна проверка на правата на човека, създаване на баланс на емисиите на парникови газове, система за антикорупционно съответствие или първи екологичен доклад.
За да ангажираме МСП си сътрудничим с различни бизнес асоциалции, които са важен мултипликатор в достигането до по-широка общност от по-малки компании.
Германия прие закон от 1 януари 2023 г. относно докладването за устойчивост, който включва система за управление на риска по веригата на доставки. Как германските компании се справят с това предизвикателство?
Германският закон за корпоративните задължения за надлежна проверка във веригите за доставки (LKSG) има за цел да подобри зачитането на правата на човека и екологичните стандарти в глобалните вериги на доставки. Първоначално бяха обхванати компаниите със седалище или дъщерно дружество в Германия и повече от 3000 служители. Те трябва да извършват надлежна проверка в собствените си бизнес операции и по веригата на доставки. От 2024 г. обхватът се разширява, за да включва всички компании с повече от 1000 служители.
Законът предвижда компаниите да отговарят на определени изисквания за надлежна проверка, включително създаване на система за управление на риска за идентифициране, предотвратяване или минимизиране на рисковете от нарушаване на правата на човека и увреждане на околната среда. Очертават се и необходимите превантивни и коригиращи мерки, процедурите за жалби станаха задължителни и се изисква редовно докладване.
Задълженията за надлежна проверка се прилагат за собствената бизнес област на предприятието, както и за действията на договорен партньор и други (непреки) доставчици. Това означава, че отговорността на едно предприятие вече не свършва на портала на собствената му фабрика, а се прилага по цялата верига на доставки.
Как виждате развитието на корпоративната отчетност през следващите години, особено в светлината на новите разпоредби като Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD) в Европа?
CSDDD трябва да даде нарастваща инерция на надлежната проверка на правата на човека в корпорациите и да помогне за изравняване на играта на компаниите в цяла Европа. Това трябва да е в интерес на германските компании, които вече трябва да спазват споменатия по-рано немски закон, който е тясно свързан със CSDDD.
Като казвам това, искам и да отбележа, че много компании изпитват все по-големи трудности при изпълнението на многобройните изисквания за отчитане, особено по-малките. Бизнесът споделя, че все по-голямо количество ресурси отиват в изпълнение на задълженията за отчитане и съответствие, докато може да липсват такива за инвестиции в действителните процеси на трансформация. Има също оплаквания, че бюрокрацията задушава иновациите и поставя европейските компании в неизгодно конкурентно положение.
Въпреки че вярвам, че регулациите са от съществено значение за напредъка в дневния ред за устойчивост, със сигурност има възможност за по-голяма хармонизация на докладването, като по този начин се намали тежестта (административната и финасова) върху компаниите. В крайна сметка трябва да се стремим към унифицирани глобални стандарти за екологично отчитане в съответствие с това, което имаме за финансовия сектор. Хармонизираните европейски стандарти могат да бъдат важен крайъгълен камък в такъв процес.
Принципите на устойчивото развитие стават основни в Германия. Къде виждате най-големите възможности за иновации в бизнес практиките? Има ли конкретни сектори, които са водещи или изостават?
Интегрирането на устойчивостта става все по-важно за доброто управление на рисковете в тези бурни времена на геополитическа поляризация, както и за възползване от нови бизнес възможности. Ще ви дам няколко примера:
В Германия преминаването към по-чисти енергийни източници е не само от съществено значение, за да изпълним международните си ангажименти за борба с изменението на климата, но и да ни помогне да намалим зависимостта си от изкопаеми горива, доставяни преди от сега враждебни страни. В допълнение, тази промяна е основен източник за иновации и развитие за производителите и доставчиците на възобновяема енергия. Приетият през 2023 закон за надлежна проверка на правата на човека не само допринесе за предотвратяване на нарушения по време на тази трансформация, но и помогна на германските компании да разберат по-добре рисковете в техните глобални компании за доставки.
Надграждайки последното, инвестирането в иновации в кръговата икономика помага на ресурсоемките компании да станат по-малко зависими от вноса на основни суровини във времена на все по-крехки и по-малко надеждни глобални вериги за доставки.
Но да, вярно е, че някои сектори изостават в приемането на устойчиви трансформации и това е в техен ущърб. Вероятно най-яркият пример е почитаната в миналото германска автомобилна индустрия, която се бори да изпълни целите на ЕС за намаляване на емисиите, рискувайки високи глоби, като в същото време губи пазарен дял в бързо развиващия се сектор на електронната мобилност в полза на компаниите от другата страна на Атлантическия океан и тези от Далечния изток, които поеха по-бързо по този път на трансформация.
Не пропускайте участието на Марсел Енгел в конференцията „Устойчиво бъдеще: Иновации за декарбонизация“, организирана от Глобалния договор на ООН в България, която ще се проведе на 21 ноември в Гранд Хотел София!
