Защо хората правят каквото правят? Мотивацията има три нива. Диктуваните от външната мотивация дейности се вършат, защото трябва. Другите две нива се управляват от вътрешната мотивация на човека. Това са нещата, които човек мисли, че трябва да прави, и тези, които иска да прави. За причините човек да върши нещо, защото трябва, се крият ценности и търсене на съотношение между ползи и изразходвано време и сили за постигането им. Исканията са тези дейности, които носят, а не отнемат енергия. Те са по-трудни за осъзнаване и почти не се променят с времето.
Приоритизиране на задачите
При подреждане на приоритетите на задачите се забелязва, че те се разделят на четири типа. Едните са важни и приятни за изпълнение, други също са важни, но макар да не са приятни, човек има усещането, че е важно да работи по тях, или е поел ангажимент и трябва да ги изпълни. Друг тип са задачите, които не са чак толкова важни, но пък са приятни за вършене, затова намират своето място по-високо от необходимото при приоритизирането. Последният тип са тези задачи, които нито са приятни, нито са важни, затова те често изпадат от списъка.
Мотиви
Теорията на Дейвид МакКлилънд за човешката мотивация идентифицира три мотива, които движат хората към това да правят това, което правят. Това са мотивите за постижение, за принадлежност и за влияние.
Хората с ясно изразен мотив за постижения постоянно търсят начини да се подобряват. Те получават енергия от това да постигат цели, да разрешават казуси и да получават обратна връзка за това до къде са стигнали дадени задачи. Проблемите, с които те могат да се срещнат, са микромениджмънт, невъзможността да спрат да преследват дадена цел, както и понякога да поставят на първо място целите пред хората.
Мотивът за принадлежност доминира при хората, които харесват да бъдат част от групи и общества. Енергия им носи прекарването на време с хора, а конфликтите и неразбирателството ги натоварват. Те са добри отборни играчи и обикновено имат положителни отношения към всички хора. Пречи им когато имат невъзможност да се разделят с хора от екипа, или когато са в ситуация на конфронтация.
Хората с мотив за влияние се радват на възможности да имат положително въздействие върху другите, да се състезават с останалите и да печелят. Те искат да получават респект и признаване от другите. Понякога им пречи това, че предпочитат да делегират, отколкото сами да изпълняват дадени задачи.
Човек обикновено има комбинация от трите мотива, но един е най-силно доминиращ. Познаването на мотивите и прилагането им в ежедневието гарантира по-точно приоритизиране на задачите. По-доброто приложение означава, че вместо с изчерпана енергия, в края на деня човек може да се чувства зареден от постигнатото.
