В моето обкръжение почти всеки втори човек, включително и аз, сме живели, учили, работили извън България. Натрупаният житейски и професионален опит е безценен. За мен най-голямото обогатяване е достъпът до различни култури и запознанства с хора от различен етнос и произход. Познавайки хора от различни култури ти позволява да се докоснеш до уникалността на многообразните обичаи и навици, и същевременно да разбереш, че колкото и да сме различни, ние сме все пак сме много еднакви.
Засягам тази тема, защото в България това богатство е лимитирано, имайки предвид, че у нас етническото разнообразие е сравнително малко, като според преброяването на НСИ от 2021 представители на българска етническа група са 84.6%, турска етническа група са 8.4 % и ромски етнос са 4.4%. Същевременно в България, както в Европа има проблем със застаряващо население и липса на работна ръка. Затова и наблюдаваме по-често спогодби с различни страни за привличане на работници от 3-ти страни.
Наемането на сезонни работници не е нова практика в България и е съобразена със съответните европейски и национални изисквания. Наскоро беше внесен и законопроект за улесняване на процеса на наемане на работници, както и удължаване на срока на трудовите договори. За наемането на работници най-често се използват услугите на лицензирани чуждестранни и български посредници, които успяват да намалят административната тежест и на работниците и на компаниите, предлагащи работни места.
Наскоро в разговор дочух следното „Ние лесно ще докараме работниците, но най-големият проблем е да ги задържим“. Ако се питате защо, веднъж пристигнали, много от трудовите мигранти напускат, това са част от причините: разлика в заплащането между тях и българските им колеги, забавяне на плащанията, минимално свободно време, несигурност и трудности за удължаване на визи, особено при сезонни работници, както и езикова бариера при взаимодействие с публична администрация. И докато административните пречки и законови разпоредби са в процес на подобрение, какво могат да направят работодателите, ако биха искали да задържат новите работници?
Добри практики
В България все повече се развиват инициативи за многообразие и включване на работното място, но те са свързани най-често с многообразието между половете, възраст и различни възможности, а не толкова с етническото многообразие или сексуалната принадлежност.
Добри практики, които могат да приложат, са обучения за справяне с предразсъдъците, менторски програми, обучения за многообразие, включване и приобщаване, отбелязване на различни културни празници, ресурсни групи за служителите, смесване на екипи, възможност за подаване на обратна връзка и психологична помощ.
В България вече има работници от Непал, Узбекистан, Молдова, Индия и Виетнам, представители на различни раси и етноси, които могат само да обогатят нашата култура. Освен уважение, можем да покажем, че сме готови да ги приобщим и да ги включим на работното място и да научим нещо от тях. За компаниите в цяла България това означава, че многообразието не включва само групите на жените, хора на различна възраст и с различни възможности, а и хора от различен произход, етнос и раса и сексуална ориентация. Колкото по-многообразни са екипите, толкова по-голяма възможност се открива и за привличане на нови и многообразни клиенти и за откриване на нови бизнес възможности и партньорства.
