Всеки човек понякога изпада в момент, в който списъка със задачи, които изискват внимание и целенасочени действия, е твърде голям. Толкова голям, че вместо да се заеме с тях една по една, човек блокира и не знае от къде да започне. Феноменът „парализа на изпълнението на задачите“ е различен от отлагането на работата. Докато при едното липсва желание да се работи по дадена задача, другото реферира към усещане за претовареност, блокиране или безсилие пред дадена задача.
Елън Хендриксен от Бостънския университет е изследвала причините това да се случва. Мозъкът вижда дългия списък като заплаха, също както във времената, в които предците ни са виждали заплаха в опасните за живота им хищници. В случая със списъка със задачите, тази заплаха е от провал, от това околните да бъдат разочаровани ако задачата не е свършена в срок, или от опасението човек да не се представи в лоша светлина или като такъв, който не може да спазва поетите ангажименти. Макар да може да се случи на всеки да блокира, по-често това се наблюдава при перфекционистите.
Слонът се яде хапка по хапка
Думите на доктор Пиърс Стийл, разписването на малки стъпки, които ще доведат до решаването на голяма задача е ключово за нейното постигане. В противен случай задачата звучи голяма и труднопостижима, което кара хората да мислят за стратегии как да я избегнат. В списъкът от задачи е по-правилно да фигурират по-малките стъпки, които я правят да звучи постижима.
Стимули
В моменти на блокиране е добре човек да си припомни защо въобще се е захванал с тази задача и до какви резултати ще доведе завършването ѝ. Освен тактиката да се започне с най-спешното, човек може да избере и друга алтернатива, а именно да започне с нещо малко, лесно и по-приятно. След това обикновено работата тръгва по-плавно.
Друга стратегия е човек да си обещае награда след като приключи със задача, която дълго е отлагал. Такава награда би била малко време за себе си без усещане за вина, че не работи върху нещо друго в този момент.
Без отбягване
Отделяне на блокове от време, в които да се работи по списъка от задачи без прекъсвания и разсейвания е от значение. В противен случай задачите се отлагат или отбягват. Това пък води до допълнително усещане за натовареност, стрес и самокритика. Вместо това, човек може да си даде няколко микроутвърждения и така да сам да се „потупа по рамото“ при свършена задача и да насърчи у себе си положителни чувства.
