Зеленият преход е в разгара си, а заедно с него и зелените ESG инвестиции. Много компании, обаче, не са готови за промяната и са по-склонни да продължат порочни практики, които замърсяват околната среда, стига да са замаскирани. За да останат конкурентно способни или да избягат от “гнева” на регулаторите, бизнесите прилагат познатите тактики на грийнуошинг – да “измият” замърсяващата си дейност с няколко PR-примера за опазване на климата.
Регулаторите, държавни или международни, обаче, стават все по-добри и една по една законовите вратички за замърсяване си отиват. Прозорецът за компаниите се стеснява, а с това идват и нови, по-сложни тактики на грийнуошинг.
Нестопанската организация Planet Tracker е идентифицирала 6 типа грийнуошинг, които големите компании практикуват, в доклад от тази година. Ето какви са те и как да ги идентифицираме:
1. Грийнкраудинг (greencrowding) – да скриеш компанията си в група и да се движите със скоростта на най-бавния
Според експертите от Planet Tracker, пример за подобно явление е групата Alliance to End Plastic Waste (AEPW). В нея участват 65 компании от целия свят с идеята да спрат пластмасовите отпадъци. Членовете включват петролни гиганти като ExxonMobil и Shell, както и познати имена като PepsiCo и компании производители на пластмасови опаковки като Sealed Air.
Анализът показва, че 8 от 20-те най-големи замърсители с пластмаса за еднократна употреба са част от групата. Повечето членове на AEPW са част и от Американския химичен съюз (American Chemistry Council) – организация, която лобира ООН да отслаби международното споразумение срещу замърсяване с пластмаса.
2. Грийнлайтинг (greenlighting) – да покажеш зелената страна на бизнеса си, за да прикриеш замърсяващата
Тази тактика цели да отвлече вниманието на обществото от замърсяващата част на даден бизнес като покаже силно и демонстративно някоя зелена инициатива. Такива примери се срещат често при производителите на коли.
При Toyota, например, електрическите коли заемат едва дял от 0,2% от всички продажби – най-слабото представяне от топ 10 на световните производители. Същевременно, компанията движи масова комуникационна кампания, посветена на електрическото и устойчиво бъдеще на сектора.
3. Грийншифтинг (greenshifting) – когато една компания прехвърли вината за замърсяването върху потребителите
Най-яркият пример за подобна кампания е калкулаторът за лични въглеродни емисии на BP – една от най-големите петролни компании в света. С калкулатора, компанията подкани клиентите си да поемат отговорност и да намалят собствения си въглероден отпечатък.
Същата година, BP е похарчила милиони за рекламна кампания, свързана с ниско въглеродните си инициативи и по-чист природен газ. Реално, обаче, 96% от годишните разходи на петролния гигант отиват за петрол и газ, според природозащническата организация ClientEarth.
4. Грийнлейбълинг (greenlabeling) – практика, в която компания казва, че нещо е устойчиво и зелено, но при по-строга инспекция си проличава, че не е така
Промоционалните кампании и опаковките на някои продукти съдържат подвеждащи символи или изрази. Това кара потребителите да смятат продукта за екологичен. В други случаи компаниите правят твърдения, или на опаковките или в рекламни комуникации, за които няма доказателства.
Такъв е примерът с перилния препарат Percil и реклама в Обединеното кралство от 2022. Според нея новият препарат е по-екосъобразен от преди. Бутилката е направена от рециклирани материали, а самият препарат е на растителна основа. Рекламата, обаче, беше санкционирана от рекламния регулатор на Обединеното кралство, защото новият продукт не се различава от стария.
5. Грийнринсинг (greenrinsing) – когато компания промени зелените си цели и срокове преди да изтекат
Тук експертите дават пример с Coca-Cola – един от най-големите замърсители с пластмаса в света. Компанията е известна с пропускането или местенето на крайните срокове за бутилки от рециклирана пластмаса.
През 2021 Coca-Cola обяви цел от 50% бутилки от рециклирана пластмаса до 2030. След това, в рамките на следващата година, тази цел е ревизирана на 25%.
6. Грийнхъшинг (greenhushing) – когато компания нарочно не е достатъчно прозрачна за ESG практиките си
Корпорациите използват грийнхъшинг като начин да се скрият зад идеята, че са „тихи и съвестни“. Правят всичко необходимо за опазването на планетата, но не го разгласяват. Въпреки това, когато в един ESG доклад има неясни или общи твърдения, замърсяващ бизнес може да изглежда по-зелен отколкото всъщност е.
Blackrock и HSBC, например, преквалифицираха няколко от своите фондове без да разгласяват публично решението си. Фондовете бяха понижени от такива, които трябва да инвестират в устойчиви активи, в такива, които могат да промотират опазване на околната среда, без да са длъжни да представят устойчиви резултати.
Според експертите от Planet Tracker има и реални причини еко-настроена фирма да скрие своите резултати. Това включва страх от това да им се искат още данни, което е напрежение за по-малките фирми. Други фирми избягват данните, заради разходите по това да ги верифицират.
Докато регулаторния ни механизъм се усложнява, ще се усложняват и начините за заобикаляне. Според Джон Уилямс, директорът на Planet Tracker, този проблем изисква световните регулатори да работят заедно и да изискват единни стандарти.
Още по темата:
Финансова несигурност и грийнуошинг: Отливът на британски капитал от ESG фондовете
