Ускоряващите се последици от климатичните промени карат хората да напускат домовете си в безпрецедентни мащаби. Повишаването на морското равнище, екстремната суша и деградацията на почвите не са само екологични кризи – те са и фактори, които водят до разселване на хора. ООН съобщава, че през последното десетилетие бедствия, свързани с климата, са предизвикали около 220 милиона вътрешни разселвания, което се равнява на 60 000 души, принудени да напуснат домовете си всеки ден.
Това предупреждение се потвърждава и от доклад на Оксфордския университет, в който се установява, че в районите, засегнати от климатичните промени, дори повишение на температурата с 1 °C може да доведе до десетократно увеличение на миграцията. В глобалния Юг тези предизвикателства са още по-остри. Прогнозира се, че до 2050 г. климатичните промени ще доведат до миграция на около 143 милиона души в Субсахарска Африка, Южна Азия и Латинска Америка.
За да се справим с тази нарастваща криза, решенията, основани на природата, които включват възстановяване и управление на екосистемите за справяне с обществените предизвикателства, предлагат рентабилен и мащабируем път напред. Решенията, основани на природата, помагат на общностите да се адаптират към въздействията на климата и могат да допринесат за до една трета от намаляването на парниковите газове, необходимо за постигане на целите на Парижкото споразумение. Чрез намаляване на риска от бедствия и укрепване на поминъка, те директно облекчават натиска, който води до климатична миграция, пише weforum.org.
Ето три начина, по които решенията, основани на природата, вече помагат на общностите в глобалния Юг да останат свързани със земята си:
Устойчивост на крайбрежието в Южен Пакистан
В делтата на река Инд в Южен Пакистан рибарските и земеделските общности в село Кети Бундер са изправени пред двойната заплаха от повишаване на морското равнище и проникване на солена вода. Всяка година приливите разрушават домове, заливат ниви и ерозират плодородната земя. Решенията, основани на природата, като възстановяването на мангровите гори, предлагат естествена защита. Консервативни оценки сочат, че над 1,2 милиона души вече са били изселени от домовете си, а около 4,2 милиона акра земя са наводнени от повишаването на морското равнище.
Природните решения обаче започнаха да дават резултати. Действайки като „зелени морски стени“, мангровите гори буферират приливите, стабилизират бреговете и забавят проникването на морската вода. Те също така осигуряват места за развъждане на риба и дърва за огрев, поддържайки местните средства за препитание. В Кети Бундер, проекти, ръководени от общността и подкрепени от НПО и правителствени агенции, са презасадили хиляди хектари мангрови гори. Резултатите са осезаеми – намалена брегова ерозия, подобрени улови на риба и по-силна защита за селата. Като запазват домовете и доходите, мангровите гори намаляват факторите, които тласкат семействата към вече пренаселените градове във вътрешността на страната. Това е поразителен пример за това как екологичното възстановяване служи и като стратегия за предотвратяване на климатичното разселване.
Горски буферни коридори в Латинска Америка
Планинските общности в Андите и Амазонка са изложени на свлачища, наводнения и речна ерозия. Изсичането на горите за селскостопански и минни нужди е лишило района от естествени буфери, което е направило склоновете нестабилни, а реките податливи на разрушителни наводнения. Всяко екстремно метеорологично явление разселва семейства, нанася щети на земеделските земи и нарушава поминъка на хората. Възстановяването на горските коридори предлага дългосрочно решение.
Чрез повторното залесяване на склоновете, стабилизирането на почвите и възстановяването на фрагментираните екосистеми, тези „зелени буфери“ регулират водните потоци и намаляват интензивността на бедствията. Те също така укрепват устойчивостта на общностите, като помагат на хората да останат на място, вместо да бъдат принудени да мигрират. Убедителен пример за това е Acción Andina, многонационална инициатива за възстановяване, обхващаща пет държави в Андите – Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия и Венецуела.
От 2018 г. насам в нея са се включили над 40 000 души, които възстановяват близо 5000 хектара гори и защитават над 11 250 хектара съществуващи гори. Чрез използването на такива решения, основани на природата, горските буфери могат да бъдат разширени в цяла Латинска Америка. Ако бъдат възпроизведени в по-широк мащаб, тези коридори имат потенциала да предпазят безброй засегнати общности от бедствия, предизвикани от климата, и да помогнат за спиране на нарастващата вълна от преселени хора.
Природно възстановяване, управлявано от фермери в Африка
Известен като Африканския рог, Сахел е изправен пред една от най-тежките комбинации от суша, опустиняване и продоволствена несигурност. В продължение на десетилетия повтарящите се случаи на слаби реколти принуждават семействата да мигрират, често и извън границите на страната. Едно от най-ефективните решения не идва от мащабни проекти, а от самите фермери.
Управляваното от фермерите естествено възстановяване (FMNR) е практика, ръководена от общността, за възстановяване на дървета и храсти от съществуващи коренови системи на деградирали земеделски земи. Вместо скъпоструващо засаждане на дървета, фермерите позволяват на издънките да пораснат отново, като ги подрязват и защитават селективно. В рамките на няколко години деградиралите земи се възстановяват с дървесна покривка.
Ползите са впечатляващи. FMNR подобрява плодородието на почвата, увеличава задържането на вода и повишава добивите. Само в Нигер по този начин са възстановени над 5 милиона хектара земя, което подобрява продоволствената сигурност на милиони хора. Чрез стабилизиране на реколтите и доходите FMNR намалява необходимостта семействата да напускат селата си в търсене на прехрана.
