С призива на Доналд Тръмп „drill, baby, drill” („пробивай, бейби пробивай“) и мащабните промени в екологичните политики се предполага, че някои компании започват да говорят по-малко за своите климатични ангажименти, предава ВВС. Но истината зад тази тенденция е далеч по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.
Постепенен срив
Алианс от банки, посветен на намаляването на емисиите на парникови газове, загуби някои от най-големите си членове в началото на годината -точно преди Доналд Тръмп да встъпи в длъжност. Няколко месеца по-късно Алиансът за нулево нетно банкиране (Net Zero Banking Alliance) се отказа от най-амбициозната си цел – ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.
В началото на октомври алиансът, създаден през 2021 г. и достигнал близо 150 корпоративни членове, гласува за пълното си разпускане.
На пръв поглед разпускането изглеждаше пряко свързано с новата екологичната политика на Белия дом – призивите на Тръмп за повече добив на петрол и битката на Републиканската партия срещу „пробудените“ компании и институции. Медиите заговориха, че президентът на САЩ прикрива компании, за да прекратят своите екологични обещания. Някои заглавия дори предположиха, че фирмите умишлено държат климатичните си политики в тайна, за да избегнат гнева на президента.
“Greenhushing”– новата тенденция
Тази практика получи име – „greenhushing“, или умишлено омаловажаване и премълчаване на климатичните обещания. Експерти обаче подчертават, че явлението е по-старо и не се свежда само до политическите промени в САЩ.
Още през 2022 г. швейцарската консултантска компания за климата South Pole определи „зеленото мълчание“ като тенденция в годишния си доклад. Тогава една четвърт от анкетираните компании заявиха, че имат „научно обосновани цели за намаляване на емисиите“, но не планират да ги комуникират публично. Оттогава това е постоянна тема.
В началото на 2024 г. – цяла година преди Тръмп да поеме властта – South Pole установи, че почти половината от компаниите срещат трудности да съобщават своите климатични ангажименти. Причините: нови регулации, сложни схеми за съответствие и липса на доверие.
Най-новият доклад на компанията, публикуван по-рано тази година и фокусиран върху финансовите институции, отбелязва, че общите декларации за риск постепенно заместват по-подробните планове за управление на климатичния риск. Според експертите причината е сложната регулаторна среда, а не непременно политиките в полза на добива на петрол.
„Компаниите се ориентират в сложен пейзаж, където могат да бъдат съдени за това, че казват твърде малко – и съдени за това, че казват твърде много“, отбелязва South Pole.
„Ако се отдалечим малко, можем да кажем, че засиленият контрол е накарал компаниите да бъдат по-предпазливи и да се основават на доказателства в твърденията си – и това е положително“, казва Надя Кяхконен от South Pole.
„Но може би махалото се е залюляло твърде много и някои избират да мълчат.“
Според South Pole „зеленото мълчание“ има потенциал да „подкопае доверието и прозрачността“. В същото време техните данни показват, че около половината от финансовите компании планират да увеличат комуникациите си относно стратегии за постигане нулеви нетни въглеродни емисии – факт, който усложнява представата за масово затишие в корпоративния свят.
Разширяване на „зелените“ обещания
Много компании всъщност изглежда разширяват, а не свиват своите „зелени“ обещания. Изследователи от Харвард проучиха 75 водещи световни фирми преди и след миналогодишните избори в САЩ: само 13% са намалили усилията си за устойчивост или публичните си послания по зелени въпроси, докато 32% всъщност са ги ускорили.
Подобни резултати показва и последният доклад на счетоводният гигант PwC за състоянието на декарбонизацията – все повече по-малки компании поемат климатични обещания и като цяло бизнесът се придържа към плановете си дори след смяна на главни изпълнителни директори. Според PwC това е знак, че устойчивите политики се превръщат в постоянна тенденция, а не в краткотрайна мода.
Експертите посочват няколко фактора, които влияят върху начина, по който компаниите говорят за екологичните си ангажименти. Сред тях са постпандемичният импулс за климатични действия и инерцията от конференцията COP в Глазгоу през 2021 г., която създаде силен обществен отзвук, но постепенно затихна.
Компании, които избират да мълчат, обикновено имат конкретни причини за това – най-вече страхът да не бъдат обвинени в „зелени измами“ (greenwashing) чрез маркетингови кампании, които представят бизнеса като по-екологичен, отколкото е в действителност.
Липса на увереност и данни
Миналата година изследователи от Университета в Портсмут и Университета в Бат във Великобритания проучиха стотици хотели и хотелиерски бизнеси. Те установиха, че „зеленото мълчание“ е широко разпространено. Малко фирми активно споделят своите зелени политики в социалните медии.
„Мениджърите може да смятат, че устойчивостта е важна част от бизнеса, но начинът, по който комуникират своите политики, не е ясен.“, казва Марта Нието-Гарсия, старши преподавател по маркетинг в Университета в Портсмут и един от изследователите по проекта.
Някои мениджъри не са сигурни в ефикасността и детайлите на своите зелени политики.
„Те може да се притесняват, че не могат да определят количествено, например, точно колко енергия, използвана от хотела им, идва от слънчеви панели“, казва Нието-Гарсия. „Ако нямат тези данни, те няма да са склонни да говорят.“
Политическият контекст в САЩ
Екологичната политика на САЩ също оказва влияние. Според проф. Джошуа Хилтън от Държавния университет Гранд Вали в Мичиган, негативната реакция към ESG (екологична, социална и управленска политика) е довела до по-голямо „зелено мълчание“.
„Федералната политика се промени бързо от про-ESG към анти-ESG при новата администрация на Тръмп“, казва той.
Регулациите са допълнително усложнени от различните подходи на отделните щати – например Тексас и Калифорния вървят в противоположни посоки по отношение на ESG, което създава объркване, твърди проф. Хилтън.
В Европа компаниите ще трябва да се съобразяват с новата Директива за зелен преход на ЕС, която влиза в сила следващата година. Тя включва разпоредби срещу „грийнуошинга“ и изисква повече прозрачност и етикетиране за устойчивостта на продуктите.
Въпреки различните гледни точки относно корпоративните комуникации, експертите са единодушни, че устойчивостта все повече се интегрира в корпоративната политика и управлението. Политическата несигурност може да доведе до временни паузи, но не и до отказ от зелени цели. Потребителите все повече търсят по-екологични компании, а устойчивостта може да е от полза както за крайния резултат, така и за по-голямото благо.
„Зеленото мълчание обикновено е краткосрочна стратегия“, казва проф. Хилтън. „В дългосрочен план то няма смисъл.“
