През последните 150 години Дунав губи над 70% от влажните си зони. Най-голям фактор за влошаването на ситуацията е човешкият, заради който животът, поддържан от реката, започва постепенно да изчезва. Търсенето на решения не е еднозначно и изисква партньорства на много нива. Пример за ефективно такова е проектът на WWF и Фондация Кока-Кола – „Жив Дунав“. Целите му са широспектърни – освен по-сигурно бъдеще за водата, каузата се припознава от хората по места и събира съмишленици из цял свят. Защо днес е по-важно от всякога да работим заедно, за да защитим този ценен ресурс, какво може да направи всеки от нас по пътя към по-зелена и устойчива планета, вижте в три блиц интервюта.
Ваутер Вермулен, вицепрезидент Публични политики и устойчиво развитие, Кока-Кола Европа:
Вкъщи никой не яде месо, всяка малка стъпка е важна
Ваутер, защо всяка малка стъпка е важна по пътя към запазване на природните ресурси?
Защото всеки носи отговорност, особено днес, когато обществата стават все по-консуматорски. Хората са свързани с природата и когато има проблем, трябва да го търсим в нея и пак там го да го решаваме – тя е домът, който обитаваме, нашият естествен хабитат.
Какво правите вие у дома?
Не ядем месо. Нито аз и съпругата ми, нито двете ни дъщери. Ако всеки направи това или ако всеки яде само веднъж в седмицата месо, данните ще се нормализирани, ще има огромно въздействие. Мисля, че това е една малка стъпка, която не е трудна за осъществяване.
Как станахте вегетарианец?
Първо стана едната ми дъщеря. Вкъщи имахме котка и един ден тя каза, че не може да се грижи за нея и да я обича, а след това да я убие и изяде, фигуративно казано. Това беше достатъчно. Тя спря да яде месо, останалите вкъщи също последвахме добрия пример.
Водата е особено ценен ресурс, включително и за вашата компания.
В Кока-Кола мислим дългосрочно. Затова избрахме да се развиваме правилно, а не лесно. 40% от хората в Европа нямат достъп до качествен източник на вода. Това е огромен процент. Основни ресурси за нашата компания са водата, плодовете, захарта. Бутилирането се случва близо до Дунав. Всичко това е свързано с природа, затова носим голяма отговорност. Климатът се променя, всяка компания трябва да мисли за бъдещето.
Готов ли е бизнесът да се промени?
Ще стане готов. Всички сме свързани, отговорността е и колективна. Когато говорим за бизнес, трябва да знаем, че това не е хомогенна група и подходът не е еднозначен, защото всяка компания е различно и спрямо спецификите и нуждите си разсъждава различно. Но с общи усилия и воля нещата се случват.
Юлия Пую, WWF Румъния:
Хората по места са изгубили връзка с природата
Юлия, от колко време работите по „Жив Дунав“?
От 2015 година. В момента основно правим мониторинг. Следим дали има замърсяване по реката, какви видове птици идват всяка година. Нашата цел е да запазим онова, което беше разрушено и се възстанови отново благодарение на дългогодишните усилия и работа по „Жив Дунав“.
Припознават ли местните хора каузата?
Все повече, но като цяло трябва още време. Не могат да разберат, че ако имат пълноценни природни ресурси, биха могли от това да създадат поминък. Хората са изгубили връзка с природата.
Коя част от работата по проекта ви беше най-трудна?
Документалната. Първо трябваше да направим промени в кадастъра, тъй като земята е не само държавна, но и на рибното стопанство, което преди е имало ферма тук. Това отне няколко години.
В Гарла Маре има училище. Идват ли децата, за да видят как е възстановена влажната зона на Дунав?
Нямат това любопитство, нито организация от учителите. Това отново е пример за изгубената връзка на местните с природата. Аз съм биолог, но дори и моята дъщеря вече отказва да идва по местата, където работя и които посещаваше като по-малка.
Кое ви дава най-голям стимул всеки ден?
Искам да възстановя тази изгубена връзка. За да имат бъдещите поколения избор, ако решат да се занимават със селско стопанство, то да е устойчиво, ако искат да развиват туризъм, да го правят природосъобразно.
Ориета Хулеа, изпълнителен директор на WWF Румъния:
Всяко решение на даден проблем е до нас, трябва само да се огледаме
Ориета, всяко решение на проблемите ли трябва да търсим в природата?
Нейното възстановяване зависи от това. Затова ние гледаме как е било преди – по даден природен проблем се връщаме назад и виждаме как е битувало, как са се справяли хората 50, дори 100 години назад. Това своеобразно пътуване във времето – в природата преди човешката намеса, дарява най-много идеи. Просто трябва да се огледаме.
Решенията са комплекс от мерки?
Да, защото възстановяването на природата не е самоцел, трябва да е от полза и за хората, и за съседните региони, всичко живее в симбиоза, не изолирано. Да вземем за пример една градина – ако посеете само трева, онова, което ви заобикаля, ще е едно, но ако засадите и цвете, и дърво, ще дойдат мравки, птици, пчелички, ще стане вече една цяла еко система. Природата има свой собствен дизайн, тя е създала всичко по най-добрия начин, затова не е лесно то да бъде възстановено, но всяко решения идва от нея.
Водата е по-особен ресурс?
Да, защото е различна от климата, той е глобален, а тя – местен ресурс. Много хора са замесени, има нужда от сътрудничество, трябва да се види на парче какво е влиянието и какво трябва да се направи. Водата е свързана с целия бит на хората, с произвеждането на храна. Накрая всички парчета се съединяват и всичко си идва на мястото.
