Април бележи началото на най-жестоките месеци за жителите на Солапур, горещ и сух район в Западна Индия. С покачването на температурите, наличността на вода намалява. В пиковия летен период чакането за течаща вода може да се проточи до седмица или повече.
Само преди десетилетие вода е текла през ден, според местната власт и жителите на Солапур, на около 400 км във вътрешността на страната от Мумбай.
След това, през 2017 г., започна работа електроцентрала на въглища с мощност 1320 мегавата, управлявана от държавната NTPC. Тя осигуряваше района с енергия и се конкурираше с жителите и бизнеса за вода от резервоар, който обслужва района.
Солапур е илюстрация на Параграф 22, пред който е изправена Индия, която е дом на 17% от населението на планетата, но достъп само до 4% от водните си ресурси. Най-населената страна в света планира да похарчи близо 80 милиарда долара за водоемки въглищни централи до 2031 г., за да захранва развиващи се индустрии като операциите в центрове за данни.
По-голямата част от тези нови проекти са планирани за най-сухите райони на Индия, според документ на министерството на енергетиката, който не е публичен и е създаден, за да могат служителите да проследяват напредъка, предава Ройтерс.
Много от 20-те души, интервюирани от агенцията, сред които ръководители на енергийни компании, служители в енергетиката и анализатори от индустрията, заявиха, че термичното разширение вероятно предвещава бъдещ конфликт между индустрията и жителите заради ограничените водни ресурси.
Тридесет и седем от 44-те нови проекта, посочени в кратък списък на енергийното министерство с бъдещи операции, са разположени в райони, които правителството класифицира като страдащи от недостиг на вода. NTPC, която твърди, че черпи 98,5% от водата си от райони с недостиг на вода, участва в девет от тях.
NTPC заяви в отговор, че „непрекъснато се стреми към опазване на водата с най-добрите си усилия в Солапур“, като включително използва методи като пречистване и повторно използване на вода. Компанията не отговори на запитвания относно потенциални планове за разширяване.
Индийското министерство на енергетиката заяви пред законодателите в парламента, че местоположението на въглищните електроцентрали се определя от фактори, включително достъп до земя и вода, и че регионалните правителства са отговорни за разпределянето на водата между тях.
Достъпът до земя е доминиращото съображение, казаха двама служители на федералния съвет за подземни води и двама изследователи на водите.
Сложните и загадъчни закони за земята в Индия забавиха много търговски и инфраструктурни проекти с години, така че енергийните оператори, подложени на натиск да отговорят на нарастващото търсене, избират райони, където е вероятно да се сблъскат с малка съпротива.
Федералното министерство на енергетиката, както и енергийните и водните власти в щата Махаращра, където се намира Солапур, също не отговориха на запитванията.
Делхи се опита да намали зависимостта си от въглища, преди да обърне курса си след пандемията от COVID. Страната инвестира сериозно във възобновяеми енергийни източници като слънчева и водна енергия. Топлинната енергия обаче ще продължи да бъде доминираща през следващите десетилетия.
Жажда за вода
От 2014 г. насам Индия е загубила 60,33 милиарда единици електроенергия от въглища в цялата страна – еквивалентно на 19 дни снабдяване с електроенергия от въглища на нивата от юни 2025 г. – защото недостигът на вода принуждава централите да преустановят производството, според федерални данни.
Сред съоръженията, които се борят с недостиг, е супертермалната електроцентрала „Чандрапур“ с мощност 2920 MW, една от най-големите в Индия.
Разположена на около 500 км североизточно от Солапур, но също така в район с недостиг на вода, централата затваря няколко от своите блокове за месеци, когато мусонът носи по-малко валежи от обикновено.
Въпреки предизвикателствата, централата обмисля добавянето на 800 MW нов капацитет, според списъка на министерството на енергетиката.
Жаждата на централата за вода е довела до напрежение с жителите на близкия град Чандрапур. Местните жители протестираха срещу централата по време на суша през 2017 г., което накара служители като местния депутат Судхир Мунгантивар да ѝ наредят да пренасочва водата към домовете.
Мунгантивар обаче казва, че подкрепя разширяването на централата, което се надява да доведе до извеждане от експлоатация на по-стари водонепроницаеми блокове.
Но централата вече е забавила план за извеждане от експлоатация на два замърсяващи и водоемки електроцентрали с капацитет 420 MW с около седем години, позовавайки се на инструкции от федералното правителство, съобщиха източници от компанията. Индийското правителство е поискало от енергийните компании да не извеждат от експлоатация стари топлоелектрически централи до края на десетилетието поради рязкото увеличение на търсенето след пандемията.
