Горещите вълни, които изменението на климата отдавна прави по-чести и изтощителни в тропическите и пустинните райони, сега стават все по-обичайно срещани в Европа. Топлинната вълна от това лято уби 2300 души в цяла Европа в дните преди 2 юли. Учените потвърждават, че глобалното затопляне прави горещите вълни по-интензивни, по-чести и по-разпространени. Бизнесът, от пекарни до музеи, е претърпял последици от по-ниски разходи до принудително затваряне, пише Ройтерс.
Все по-често икономистите свързват екстремните горещини с икономически загуби, видими във всичко – от спадащи селскостопански добиви до по-ниска производителност на работниците и в някои случаи затваряне на цялата бизнес дейност. Проучване на Европейската централна банка показва, че горещите вълни могат значително да намалят производителността, да повишат цените на храните и да намалят икономическия растеж. Allianz, германският фонд мениджър и застраховател, заяви този месец, че тазгодишните горещи вълни може да са намалили европейския БВП с половин процент.
Но е трудно тези икономически последици да се превърнат във финансови загуби. В много случаи фонд мениджърите и банките казват, че не са в състояние наистина да оценят как физическите шокове като горещи вълни и суши се предават на цените на активите.
Гигантът на хедж фондовете Man Group опита и откри, че фирми, листвани на американската борса, със съоръжения, концентрирани в чувствителни към топлина региони, показват по-висока волатилност по време на топли лета. Но пазарите не са вписали този риск в цената, посочват от Man Group.
„Много малко мениджъри на активи търсят какво може да се направи в портфейлите, за да ги позиционират за устойчивост или устойчивост на по-чести катастрофи“, казва главният инвестиционен директор на Allianz Group Людовик Субран.
Икономически щети
Според Майлс Паркър, старши водещ икономист в Европейската централна банка, един от проблемите за банките е, че щетите, причинени от горещите вълни, не са толкова лесни за количествено определяне или оценка, колкото тези, причинени от бури или наводнения, където мостове или къщи могат да бъдат физически разрушени.
„По отношение на банковата експозиция, загубата на заеми там е очевидна. Що се отнася до суши и горещи вълни, няма тези преки физически щети, но все пак има икономически щети“, смята Паркър.
Горещите вълни намаляват регионалната икономическа активност, понижават доходите и повишават риска от по-висока безработица.
„Въпреки че при тези събития не става въпрос за физически щети, все още има риск за банковия кредитен портфейл и тези косвени въздействия могат да бъдат доста големи“, казва още Паркър.
Друго предизвикателство за банките е как да се определи количествено продължителното и често косвено въздействие на горещата вълна. Проучване на ЕЦБ от ноември показа, че регионалната активност може да бъде с 1,5% по-ниска две години след гореща вълна. Докато бизнес, който е взел заем от банка, може да не е пряко изложен на физически риск, неговите вериги за доставки и местната икономика, в която оперира, може да са.
„Тези косвени въздействия могат да имат значение. Затова мисля, че е важно една институция да вземе предвид този косвен общ равновесен риск“, посочва Паркър.
Като цяло инвеститори като застрахователните и пенсионните мениджъри са тези, които обръщат повече внимание на риска от топлина, защото трябва да мислят в дългосрочен план. Така например Allianz работи с мениджъри на активи, за да се опита да избере акции или облигации с по-висока толерантност към горещи вълни, въпреки че усилията са усложнени от липсата на данни и ясна адаптация.
