Въздействието върху здравето на европейците от дългосрочното излагане на три ключови замърсители на въздуха – фини прахови частици, азотен диоксид и озон, се подобрява, според нови данни, публикувани от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Въпреки това европейците остават изложени на концентрации на замърсители във въздуха значително над препоръчителните нива на Световната здравна организация (СЗО), като близо 240 000 смъртни случая годишно се приписват на проблема. А отделен набор от данни на ЕАОС показва, че близо 75% от екосистемите в Европа също са изложени на вредни нива на замърсяване на въздуха, предава Евронюз.
За европейците замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето, свързан с околната среда, причинявайки хронични заболявания и смъртни случаи, особено в градовете и градските райони. Данните на ЕАОС се публикуват в момент, когато ревизираната Директива на ЕС за качеството на въздуха влиза в сила. Директивата въвежда цел до 2030 г. за нови стандарти за качество на въздуха, съобразени с препоръките на СЗО.
Какво представлява ревизираната Директива на ЕС за качеството на въздуха?
Ревизираната Директива за качеството на въздуха, която влезе в сила на 10 декември, беше приета за първи път през октомври. Тя има цел за 2030 г. за нови стандарти за качество на въздуха, които са в съответствие с препоръките на СЗО и включва задължение за наблюдение на допълнителни замърсители като ултрафини частици, черен въглерод и амоняк.
В допълнение към преждевременната смърт, въздействието от живота с болести, свързани със замърсяването на въздуха, е значително. ЕАОС казва, че е жизненоважно тези въздействия да бъдат взети под внимание при оценката на цялостното бреме за здравето от замърсяването на въздуха, както и ползите, които биха възникнали от по-чистия въздух в Европа.
Какво представляват фините прахови частици?
Според ЕАОС най-малко 239 000 смъртни случая в ЕС през 2022 г. се дължат на излагане на замърсяване с фини прахови частици (PM2,5) над препоръчаните от СЗО нива. Това е спад от 45% спрямо 2005 г., поставяйки ЕС на път към целта си за намаляване с 55%, очертана в плана за действие за нулево замърсяване за 2030 г.
Какво всъщност представляват фините прахови частици? От ЕАОС обясняват:
„Праховите частици (PM) се състоят от смес от твърди частици и течни капчици. Те може да се отделят директно или да се образуват, когато замърсители от различни източници реагират в атмосферата. Праховите частици имат различни размери. Тези, по-малки от 10 микрометра, могат да навлязат в белите ни дробове и да причинят сериозни здравословни проблеми. PM се свързва със заболявания и смъртни случаи от сърдечно или белодробно заболяване.“
ЕАОС обяснява, че СЗО разполага с научни доказателства, които показват, че най-вредното излагане на прахови частици е дългосрочното излагане на фини частици – по-малки от 2,5 микрометра – на които тя приписва 239 000 смъртни случая. През 2022 г. още 70 000 смъртни случая се дължат на излагане на замърсяване с озон и 48 000 смъртни случая на излагане на замърсяване с азотен диоксид. ЕАОС изчислява, че тези дължащи се на това смъртни случаи биха могли да бъдат избегнати чрез спазване на насоките на СЗО.
Замърсяването на въздуха също оказва влияние върху природата
ЕАОС също така разглежда въздействието на замърсяването на въздуха върху екосистемите на Европа, като показва как растителността е изложена на замърсители на въздуха и как това се отразява на добива на реколтата и икономическите загуби. Според агенцията азотът във въздуха може да доведе до промени, като например кои растителни видове могат да растат в даден район. Трябва да се отбележи, че 73% от екосистемите в ЕС са били над критичните натоварвания за 2022 г.
Въпреки че планът за действие за нулево замърсяване е постигнал целта за фините прахови частици, той изостава по отношение на азота. Целта е да се намали площта на екосистемите, където азотът надвишава критичните натоварвания с 25% до 2030 г., но в момента е малко вероятно това да бъде постигнато. Освен това около една трета от земеделските земи в Европа са били изложени на концентрации на приземен озон над праговете, определени от ЕС. Това доведе до щети на реколтата, намалени добиви и прогнозирани икономически загуби от поне 2 милиарда евро.
