Европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон и министърът на енергетиката на САЩ Дженифър Гранхолм използваха срещата на министрите на енергетиката от Централна и Източна Европа в Букурещ миналата седмица, за да гарантират, че конкуренцията между ЕС и САЩ в областта на чистите технологии ще продължи да се основава на приятелска основа, предава Euractiv.
През последните години както ЕС, така и САЩ, определиха щадящи климата технологии като вятърни турбини, слънчеви панели и батерии, като ключови за тяхната сигурност и просперитет. Този ход беше стимулиран от все по-видимото господство на Китай в чистите технологии, както и от спирането на доставките на газ от Русия.
Ситуацията обаче доведе и до напрежение между двата глобални блока. Законът за намаляване на инфлацията (IRA) на САЩ през 2022 г. бе посрещнат с много упреци от страна на Европейската комисия. Брюксел смята, че Законът, който предоставя субсидии за производството на технология за чиста енергия на територията на САЩ, е протекционистки, въпреки че блоковете оттогава работят за уреждане на различията си.
Петата среща на Партньорството за трансатлантическо енергийно и климатично сътрудничество (P-TECC) в Букурещ беше възможност и за двете страни да поддържат съперничеството си в приятелски отношения.
„Винаги е удоволствие да се срещна с моя скъп приятел“, заяви европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон след разговор с министъра на енергетиката на САЩ Дженифър Гранхолм. „Продължаваме да се радваме на много добро сътрудничество по време на трудни времена“, заяви още Симсон.
Гранхолм не остана по-назад, като изрази удоволствието да се свърже с „моя скъп колега от ЕС“. Той акцентира върху положителните страни на IRA за други страни, отбелязвайки, че от всички инвестиции в производство на чиста енергия в Съединените щати между 2021 г. и 2023 г. повече от половината са включвали чуждестранни компании или съвместни предприятия.
Тя също изрази интерес за обмен с Европа за развитието на геотермалната енергия.
Срещата на P-TECC също събра 24 страни от Централна и Източна Европа, включително Украйна, Молдова и Грузия – доказателство за тясната връзка между енергийните доставки и геополитиката.
След срещата Симсон приветства трансатлантическото сътрудничество и цитира успешното постепенно премахване на руските изкопаеми горива като добър пример за съвместна работа.
Алтернативни индустриални стратегии
Въпреки че и САЩ, и ЕС, насърчават чистите технологии, индустриалните им политики се различават. Подходът на САЩ, основан на данъчни стимули, е довел до откриването на 785 фабрики. За разлика от това, ЕС се бори да финансира индустриалните си амбиции. Предложението на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за създаване на „Фонд за суверенитет“, който да осигури парични средства за индустриалните амбиции на континента, обаче не получи достатъчна подкрепа от страните от ЕС.
27-те държави-членки на ЕС са разделени относно необходимостта от по-голям европейски бюджет и по въпроса дали ЕС трябва да заема пари на пазарите. Освен това е вероятно някои държави да се възползват повече от други от всяка индустриална политика, което допълнително усложнява дискусиите.
Според експерти знаковата индустриална политика на ЕС, Законът за индустрии с нулеви емисии (NZIA), е лишена от финансиране и няма да направи много за насърчаване на производството на чиста енергия.
Фон дер Лайен предложи „Пакт за чиста промишленост“ през първите 100 дни от новия си мандат, който ще бъде финансиран чрез нов „Ускорител на индустриалната декарбонизация“ и „Фонд за конкурентоспособност“. Въпреки това остава неясно откъде в крайна сметка ще бъдат получени нови публични средства.
Частното финансиране също е предизвикателство, тъй като ЕС все още не е завършил Съюза на капиталовите пазари, което би позволило по-големи потоци от частни средства в рамките на блока. За да се справи с това, Фон дер Лайен предложи създаването на „Съюз за спестявания и инвестиции“.
Предстои ли напрежение между ЕС и САЩ?
Букурещ вероятно беше последната среща между Симсон и Гранхолм в сегашните им роли. Симсон не е номинирана повторно от Естония за следващата Европейска комисия, а в САЩ може да има нова администрация след президентските избори в САЩ.
Динамиката между ЕС и САЩ в енергетиката и климата може да се изправи пред по-широка промяна през следващите месеци, в зависимост от резултата от вота през ноември.
Кандидатът на републиканците Доналд Тръмп не споделя ентусиазма на настоящата администрация за чисти енергийни технологии. Той се застъпва за по-протекционистка търговска политика, която може да разпали отново напрежението с Европа.
Тръмп също така е по-малко ангажиран със защитата на Украйна – обща цел, която допринесе много за сближаването на Европа и САЩ през последните две години. Вероятният кандидат на Демократическата партия, действащият вицепрезидент Камала Харис, има про-екологична позиция, която е по-скоро в съответствие със Зелената сделка на Европа. Въпреки това нейният фокус върху осигуряването на работни места за чисти технологии за американските общности може да се сблъска с европейските интересите.
