Климатичните аномалии през последното десетилетие са ясен показател за нарастващата климатична криза. Д-р Симеон Матев от Климатека, доктор по климатология и асистент в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, прави анализ на случващото се в световен мащаб и някои от резултатите са притеснителни.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през септември 2022 г. в глобален план е била с 0,35 °C по-висока спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. и с 0,55 °C по-топла от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г.
Рекордни температури по цялото земно кълбо
В глобален аспект септември 2022 г. е четвъртият най-топъл септември, въпреки поднормените температури на някои големи райони. По-голямата част на Северна Америка е с наднормени температури – САЩ и Канада са рекордьори с абсолютните максимални септемврийски температури.
С подобрени септемврийски рекорди са били и канадските провинции Албърта, Саскачуан и Британска Колумбия, където температурата се е доближила до 40 °C. Столицата на щата Юта в САЩ, Солт Лейк Сити, също има вече нов септемврийски рекорд – 41,7 °C. Интересен факт е че, тази стойност е колкото абсолютния рекорд на града, отчетена откакто се води статистика за температурата на въздуха, и още по-забележително, е че това изравняване на рекорда става през есенен месец, какъвто е септември.
Аномалии са засечени и в Хонк Конг, където на 13 септември е била измерена температура от 35,9 °C – най-високата регистрирана температура през септември в историята на метеорологичната станция.
С най-голяма положителна аномалия на месечна база се откроява Гренландия, където средните месечни температури за септември са с около 8 °C по-високи от нормалното. В началото на месеца преносът на въздушни маси е бил от юг и югозапад и голяма част от острова се е затоплил до екстремни за района температури.
Температурите в Европа
Август е бил най-топлият месец на Стария континент, а септември 2022 г. – най-студения септември от 2013 г. насам. Това е така, защото е измерено, че месецът е бил по-студен с 0,35 °C от нормата за периода 1991 – 2020 г. За последните 10 години средните температури в Европа са се повишили с 0,39 °C.
В регионален план по-голямата част от Централна и Източна Европа са със средни температури под нормата, като аномалията се увеличава на североизток към Беларус, Прибалтика и Финландия. Обратно, с наднормени средни температури са Исландия, Западна Европа, Средиземноморският регион и източните райони на Балканите.
Ситуацията в България
През септември 2022 г. средните температури в по-голямата част на Западна и Северна България са били около и под нормата, а в южните части на страната и на много места в Източна България са били над нормата. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, стойността на отклоненията спрямо периода 1991 – 2020 г. в отрицателна посока са били най-големи на югозапад, а в положителна – на изток.
За последните 22 години имаме повече случаи на месеци с отрицателна аномалия, като през периода 2002 – 2009 септември месец има само поднормени или близки до нормата аномалии. След 2011 г. преобладават положителните аномалии, като стойността на най-високите положителни аномалии превишават повече от два пъти стойността на най-високите отрицателни аномалии.
Валежи и ранно застудяване
В началото на септември интензивните валежи достигнаха на места в Централна и Североизточна България екстремни 24-часови суми, повече от 100 мм и доведоха до наводнения по някои поречия, с огромни материални щети, както върху инфраструктурата, така и върху частни имоти. В края на второто и в началото на третото десетдневие настъпи чувствително застудяване, станало причина за снеговалежи по средните и високи части на планините и за отбелязване на първите отрицателни стойности на температурата за есента и в някои равнинни райони.
София отново подобри няколко „студени“ дневни рекорди, а на 24 септември отбеляза и един от най-ранните си мразове. По високите полета бяха отчетени и първите есенни слани. Студените дни бързо бяха заменени от лятно, но буреносно време. Нетипично силни за това време на годината гръмотевични бури прекосиха страната от югозапад на североизток, като по пътя си, освен краткотрайни, но проливни валежи, оставиха и поражения, нанесени от мълниите, в т.ч. и три жертви и няколко ранени.
Състоянието на ледената покривка
В Арктика площта с морски лед за септември 2022 г. е била с 11% по-малко от средната за 1991 – 2020 г. Тази стойност отрежда на тазгодишния септември 11-то място в класацията за най-малка площ на морския лед. Водач в тази класация несъмнено е 2012 г., когато поднормеността превишава 30%, а годината с най-много лед е 1980 г., когато е имало с повече от 37% площ с ледена покривка спрямо нормата. Трябва да отбележим, че тази класация се води от 1979 г. насам, когато започва сателитно наблюдение на ледената покривка.
В Антарктика, след няколко месеца с рекордно или близко до рекордно ниските нива на морски лед, през септември 2022 г. площта на морския лед е достигнала 18,5 милиона км2, което е с 3% под средното за периода 1991 – 2020 г. за месеците септември. Тези стойности класират месеца извън топ 5 на годините с най-малко морски антарктически лед. Годините с най-малко лед са били 1986, 2002 и 2017 г.
Обезпокоителни тенденции
През септември 2022 г. правят впечатление сравнително големите площи с отрицателни аномалии на средните температури, особено в сравнение с предишните няколко месеца. Въпреки това месецът отново е наднормен и не само е наднормен, а е на 4-то място по най-висока средна температура.
Отново имаме места, включително и нашата страна, пострадали от екстремни метеорологични събития. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че никой не е в безопасност от екстремните явления. Освен за действия в посока климатична неутралност, генералният секретар призова и за удвояване на средствата за адаптация – като пример за ефективна първа стъпка, той посочи системите за ранно предупреждение за природни бедствия, които обаче все още липсват в развиващите се страни. Повод за неговите думи е доклад на Световната метеорологична организация, според който „Вървим в грешна посока“.
