Юлиян Попов е бивш министър на околната среда и водите в България (2013 и 2023-2024). Той разказа пред ESGnews.bg за ползите за страната ни от домакинството ѝ на 61-та сесия на IPCC в София. Той бе и модератор на Международната конференция “Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда”, част от съпътстващата програма на IPCC в София.
Г-н Попов, какви са ползите за България от провеждане на 61-та сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) в София?
Ползите за България са огромни по няколко линии. Едната е, че след много силното ни представяне в Дубай миналата година на КОП 29, ние сега показваме, че въпреки нестабилната политическа обстановка в страната ни, нашата политика по отношение на климата, на технологиите и инвестициите, свързани с климата, климатичната дипломация остава непроменена. Това е много важно и като сигнал навън, и като сигнал навътре.
Другата голяма полза за страната ни е, че влизаме в една много голяма ценна мрежа от контакти, която обогатява българското знание, както и знанието на външни страни за България. Тук са делегации от над 130 държави и всички те са изключително доволни от представянето на страната ни. Оценката им е много висока и те смятат, че това е една от най-добрите организации на всички 61 сесии на IPCC до момента, включително и светлинното шоу, забавленията и срещите, които са организирани. Това е глобална оценка.
Обогатяването на нашето знание е друга полза от провеждането на тези срещи в София. Много е важно да се разбере как тези глобални организации, които имаме, имат голямо въздействие върху нашата икономика. Изключително полезно е да се види механизмът, по който работят, и да се участва в тях. Това прави създаването на политики и анализи много по-адекватно, защото е съобразено с този процес. Това са само няколко от многото ползи, които можем да извлечем от нашето домакинство.
Според Вас ние се справяме добре с тази задача, въпреки твърденията по-рано, че нямаме капациетет да бъдем домакини на тези срещи?
Категорично да. По-рано ние заявихме и желанието си КОП 29 да се проведе в България, но бяхме блокирани от Русия. Въпреки това, ние бяхме забелязани заради нашата битка срещу тази блокада и затова, че бяхме добре подготвени за миналогодишната среща на КОП. Именно благодарение на тази подготовка IPCC взе решение да проведе 61-та сесия в София.
Тази последователност е много важна и ние показахме, че имаме не само капацитета да се справим със срещата, с която се справяме на най-високо равнище, но също така ние организираме над 30 съпътстващи събития, като тези с общините. Конференцията за климатичните рискове на Черно море ще остави много силна следа и има голямо международно значение за Черноморския регион. Предстоят ни няколко други събития, свързани с климатична дипломация, с науката и климата и други. До следващия КОП в Азербайджан може би още около 30 събития ще бъдат организирани и проведени..
Какви са най-важните решения, които трябва да се вземат на тазгодишната среща на върха на ООН за климата?
Тази година КОП 29 ще се проведе в Азербайджан. Едно от най-важните неща може би е утвърждаване на договореностите от миналата година, когато страните се съгласиха, че светът трябва да излезе от употребата на фосилни горива. Това беше исторически пробив.
Другото, което трябва да се реши, е въпросът с финансирането на климатичната адаптация и като цяло на финансовите инструменти, с които ще се работи в бъдеще за климатичните политики. Този постоянен спор между по-богатите и по-уязвимите и бедни страни е важно да се разреши. Трябва да се създаде една глобална финансова архитектура и разбира се, много държави, включително и ние, трябва да се стремим към много голяма прозрачност и гаранции срещу корупция. Аз съм много горд, че България стана водеща страна към този апел.
Къде се намира България по отношение на зелените политики спрямо останалите европейски страни?
Картината е много шарена. България е част от Европейския съюз и участва в преговорите на КОП. Ние преговаряме вътре в Европейския съюз и беше голямо постижение, че бяхме забелязани глобално. По принцип би трябвало да ни забелязват вътре, като част от ЕС, но ние бяхме забелязани на глобално ниво.
От гледна точка на европейски политики ние просто се движим в синхрон с изискванията на ЕС. Разбира се, има направления, в които изоставаме. Има и такива, в които напредваме, като например целия дневен ред за възстановяването на природата, т.н. Nature Restoration Low. Ние сме в добра позиция отчасти заради това, че 1/3 от България е в Натура и ние сме природно добре позиционирани.
България има много силен растеж на възобновяемата енергия, особено на соларната енергия. Преди месец се инсталира първата батерия в Югоизточна Европа, която е свързана към електропреносната мрежа. Това е много важен технологичен скок. Български компании в соларния сектор работят по цял свят.
Изоставаме ли в системите за пренос и съхранение на енергия?
В България има доста висок дял на съхранение на хидроенергия, т.н. ПАВЕЦ, имаме ядрена енергия, която е нискоемисионна. Страната ни влезе в класацията на Bloomberg за страни, които са прехвърлили повратната точка на електромобилността. Над 5% от новите автомобили, които се продават на българския пазар, са електрически. Софийският градски транспорт е над 80% електрифициран. Така че от една страна има направления, в които се бавим, като например неясни политики за излизане на производство на въглища, липса на енергийна стратегия. От друга страна неща, които са свързани повече с предприемачеството и бизнеса, се движат много добре.
Тоест тези, които не се движат от държавата?
Да. Тези, които не се движат от държавата.
