Горските пожари са една от най-големите заплахи за българската природа, сочат данните от публикувания наскоро анализ на природозащитната организация WWF. Статистиката показва, че през последните три десетилетия броят на пожарите и опожарените площи, както у нас, така и в Европа, са се увеличили значително. В някои години по степен на пожарния риск страната ни се нарежда наравно с традиционно потърпевши държави от Средиземноморието. Анализът сочи, че климатичните промени оказват все по-голямо влияние върху метеорологичните условия и водят до възникването и разпространението на горски пожари.
Готова ли е България да посрещне заплахата?
„Системата за превенция у нас страда от недостатъчно финансиране, липса на координация и остаряла техника. За съжаление, системите за наблюдение и ранно предупреждение не обхващат всички рискови зони, а обществото не е достатъчно информирано за размера на заплахите от горските пожари. Не разполагаме със специализирани хеликоптери или самолети за гасене на огъня от въздух. Ключова роля при овладяването на горски пожари играят служителите в горските и ловните стопанства, подкрепени от доброволните формирования, които обаче не получават нужната подкрепа от държавата”, обобщава Нели Дончева, ръководител на програма „Гори” във WWF.
Какво е нужно да се подобри?
- Изграждане на национална система за бързо откриване и реагиране при пожари
У нас функционират едва 22 пожаронаблюдателни кули, оборудвани със сензори, термовизионни камери и системи за ранно откриване на пожари, които могат да предават информация в реално време. Те са ключови за ограничаване не само на опожарените площи, но и на непреките щети като нарушаване на горските екосистеми, загуба на биоразнообразие и местообитания, емитиране на парникови газове и т.н.
- Определяне на пожароопасния сезон в горските територии
Докато той трае, се забранява паленето на открит огън и извършването на огневи работи на разстояние, по-малко от 100 м от границите на горските територии. Кметовете на общините следва да засилят контрола, особено в земеделските територии, за спазване на забраната за изгаряне на стърнища и други растителни остатъци.
- Повишаване на информираността и общественото съзнание
Провеждането на образователни кампании за опазване на горите от пожари е отговорност на различни национални институции, като ИАГ, МЗХ, МОСВ, МВР, както и на местните власти. В последните години ИАГ и МЗХ работят активно в тази посока. Има нужда обаче от още усилия, за да се изгради култура на превенция сред гражданите и те да бъдат запознати с риска от горски пожари и огромните щети, които могат да причинят.
- Подкрепа за специализираните групи към държавни горски и ловни стопанства
В тях участват над 2000 души. Освен това ДГС и ДЛС разполагат със 126 автомобила с висока проходимост, снабдени със система за първоначална атака на пожари, както и с 16 верижни булдозера и 24 колесни багера. Необходимо е обаче тази техническа база да се увеличи, както и държавата да отделя средства за нея, защото засега това се извършва основно от приходите от дърводобив в стопанствата.
- Доброволни формирования
У нас са регистрирани общо 273 доброволни формирования. С такива разполагат 90% от общините. Техният принос е особено значим при гасенето на пожари в хълмисти и планински терени, които са недостъпни за специализираната противопожарна техника. Държавата трябва да предвиди средства за техническото обезпечаване на доброволците.
Докладът предлага спешни мерки за справянето със заплахата от горски пожари:
- засилване на координацията между институциите;
- доизграждане на националната система за ранно предупреждение;
- подобряване на контрола върху дейностите в земеделските територии;
- повишаване нивото на обществена информираност;
- финансиране на доброволчески структури за борба с горските пожари;
- подобряване състоянието на пътната инфраструктура в горските територии;
- закупуване на допълнителни средства за борба с горските пожари;
- активно използване на европейски инструменти и технологии за мониторинг.
„Ние от WWF също можем да сме от полза като организираме информационни кампании, насочени към промяна на поведението на хората в горите през пожароопасните месеци. Имаме много опит на терен, тъй като години наред проучваме и опазваме старите гори и обитателите им. Разполагаме с нужната експертиза да изследваме щетите, нанесени от горските пожари, а също и да участваме във възстановяване на опожарени горски площи”, обяснява Костадин Вълчев, старши експерт в програма „Гори” на WWF.
Как всеки от нас може да помогне?
През последното десетилетие горските пожари в България стават все по-чести, по-интензивни и засягат все по-големи територии, включително и защитени територии и зони. Техният мащаб, както и щетите, които нанасят върху природата, имуществото и човешкото здраве, налагат включването на всички нас. Тази година WWF инвестира време, усилия и експертиза, за да спомогне за спасяването на българската природа от пожари. Природозащитниците обединяват усилия с Националната асоциация на доброволците в Република България и търсят финансова подкрепа за екипиране и оборудване на доброволци огнеборци – трудногоримо облекло, обувки, маски, специализирани пожарогасители и други консумативи за гасене на горски пожари. Част от даренията ще се отделят и за спасяване и рехабилитация на пострадали при пожар диви животни в Спасителния център за диви животни – Зелени Балкани в Стара Загора.
„Това, което причиняваме на природата, причиняваме на себе си. И на поколенията след нас. А цената е толкова висока, че понякога ни е трудно дори да я осъзнаем. Усещаме я едва когато ни засегне лично, но тогава вече може да е твърде късно. Огромният процент от горските пожари в България са следствие от човешката дейност. Те стават все повече и все по-големи. Унищожават дома на стотици диви животни и винаги взимат жертви. Колкото по-бързо реагираме, толкова по-малко жертви ще има. Нека бъдем отговорни”, призовава Елена Ганчева, ръководител „Индивидуални дарения” във WWF.
