Международните усилия за защита на озоновия слой са имали „огромен глобален успех“, казаха учени, след като разкриха, че вредните газове в атмосферата намаляват по-бързо от очакваното.
Протоколът от Монреал, подписан през 1987 г., имаше за цел постепенно премахване на озоноразрушаващите вещества, открити предимно в хладилници, климатици и аерозолни спрейове.
Ново проучване установи, че атмосферните нива на хидрохлорфлуорвъглеводороди (HCFC), вредни газове, отговорни за дупките в озоновия слой, са достигнали своя връх през 2021 г. – пет години преди прогнозите, предава Гардиън.
„Това е огромен глобален успех. Виждаме, че нещата вървят в правилната посока“, каза водещият автор на изследването Люк Уестърн от университета в Бристол.
Най-вредните CFC бяха премахнати до 2010 г. в усилията за защита на озоновия слой – щитът, който предпазва живота на Земята от вредните нива на ултравиолетовите лъчи от Слънцето. Химикалите HCFC, които ги замениха, се очаква да бъдат премахнати до 2040 г.
Проучването, публикувано в списанието Nature Climate Change, изследва нивата на тези замърсители в атмосферата, като използва данни от Advanced Global Atmospheric Gases Experiment и Националната администрация за атмосферата и океаните на САЩ.
На какво се дължи резкият спад?
Уестърн приписва резкия спад на HCFC на ефикасността на Монреалския протокол, както и на по-строгите национални разпоредби и осъществените промени в индустрията в очакване на предстоящата забрана на тези замърсители.
„По отношение на екологичната политика, има известен оптимизъм, че тези екологични договори могат да работят, ако бъдат правилно въведени и правилно следвани“, каза Уестърн.
И CFC, и HCFC също са мощни парникови газове, което означава, че намаляването им също помага в борбата срещу глобалното затопляне.
„CFC могат да издържат в атмосферата стотици години, докато HCFC имат живот от около две десетилетия“, добави Уестърн.
Дори след като вече не се произвеждат, предишната употреба на тези продукти ще продължи да влияе върху озона за години напред.
Програмата на ООН за околната среда през 2023 г. изчисли, че може да отнеме четири десетилетия, преди озоновият слой да се възстанови до нивата, преди дупката да бъде открита за първи път през 80-те години на миналия век.
