Европейската агенция по околна среда очерта много мрачна картина за природата в ЕС още през 2020 г. Според службата само 15 процента от естествената среда, включително брегове, дюни, гори, пасища и торфища, са в добро състояние. От тези крехки екосистеми блатата и мочурищата бяха сред най-засегнатите, предава Евронюз.
Оттогава ЕС изложи своя Закон за защита на природата с амбициозни цели за целия континент за подобряване и възстановяване на биоразнообразието в естествената среда. На 10 ноември държавите-членки на ЕС най-накрая постигнаха политическо съгласие по по-фините детайли на закона, приветстван от мнозина като „забележителен за биологичното разнообразие“.
Защо блатата в Европа са в толкова лошо състояние?
Много влажни зони са били пресушени преди векове, за да се даде възможност за разширяване на земеделието. Това е засегнало много от мигриращите птици в Европа, включително патици и гъски, но също и бозайници като видри и бобри, които разчитат на водните райони за храна.
Но биоразнообразието – или липсата му – не е единственият проблем. Непокътнатите влажни зони съхраняват повече въглерод на единица земна площ от всяка друга екосистема, докато дренираните торфища отделят въглероден диоксид в атмосферата.
Възстановяването е от решаващо значение за съживяване на биоразнообразието и намаляването на емисиите на парникови газове. Финансирани от ЕС изследователски проекти като WET HORIZONS имат за цел да променят нещата чрез разработване на базата от знания, необходима за възстановяване на влажните зони в Европа.
Голямо предизвикателство продължават да бъдат вековните митове, с които все още се сблъскват експертите по водните райони в Европа.
Митове и легенди
Влажните зони – гори, обрасли с трева речни корита, торфища, тръстикови масиви и пасища, са обгърнати в мистерия.
Д-р Александра Бартелмес е старши изследовател в Университета на Грайфсвалд в Германия. Тя работи заедно с повече от 50 учени, много от които участват и в WET HORIZONS.
Много хора вярват, че е опасно да ходят в торфищата, тъй като се притесняват, че ще стигнат там и просто ще потънат – но това не е вярно. Може да потънеш до колене, но ще трябва да работиш доста упорито, за да се погребеш. Наистина в блатата има човешки тела, но много от тях са с наранявания и изглежда, а други изглежда, че са били пожертвани по някакъв начин“, добавя тя. Всички доказателства сочат, че повечето от хората са били отведени там нарочно. Така че спокойно може да приемем за мит, че торфищата са опасни места“, казва тя.
Наистина ли влажните зони са икономически пустеещи земи?
Опасността да потънете до смърт е само един от безбройните митове, които европейските експерти по влажните зони сега се надпреварват да разсеят, докато се стремят да възстановят тези екосистеми.
Бартелмес е особено заинтересована да преобърне схващането, че след като влажните зони бъдат пресушени, те изчезват завинаги.
Като за начало, повечето могат да бъдат повторно наводнени, за да се превърнат отново във влажни зони. Много изследователи в цяла Европа са прекарали години в повторно навлажняване на тези райони и след това прилагане на „палудикултура“ – щадящо климата и продуктивно отглеждане на повторно навлажнени торфища. Голяма част от работата им противоречи на този мит.
Пример за това е отглеждането на торфен мъх върху деградирали блата, които са били отводнени за селскостопански дейности като отглеждане на царевица, паша на добитък или за добив на торф.
Бартелмес посочва няколко успешни пилотни схеми, които се провеждат в Долна Саксония в Германия.
Успяхме да разпръснем нарязани парчета торфен мъх в бивши пресушени торфища с много успех. И ако мъхът бъде успешно прихванат, а нивото на водната повърхност се поддържа стабилно, откриваме, че много други специфични блатни видове се завръщат“, казва тя.
Веднъж захванал се, мъхът съхранява въглерод, намалявайки емисиите на въглероден диоксид и също така помага да се предотврати изпускането на замърсители в подземните и повърхностните води.
Междувременно може да бъде създадена и естествена среда за застрашени видове.
А ако бъде събран, мъхът служи като перфектен заместител на субстратите на базата на торф, които все още се използват от големи и малки фермери за отглеждане на зеленчуци. Този източник на селскостопански приходи също така разсейва трети често срещан мит: че влажните зони са обречени да се превърнат в икономически пустеещи земи.
Наред с отглеждането на мъх, който в крайна сметка може да се използва като алтернатива на торфена почва, други пилотни схеми в цяла Германия експериментират с различни продукти от биомаса във влажните зони.
Тръстиката например се използва в строителни плоскости, които могат да заменят гипсокартон, а също и да се използват в сламени покриви.
Влажните зони представляват ли риск от наводнения?
Като оставим настрана приходите, мнозина възприемат влажните зони като риск от наводнения, докато всъщност вярно е точно обратното.
Влажните зони на природата съхраняват вода от наводнения по време на бури, действайки като естествени гъби, които попиват повърхностния отток и бавно го освобождават по-късно.
Но след като влажните зони бъдат пресушени, за да се създаде земеделска земя, като пасищата са заменени от култури като пшеница и царевица, рискът от наводнения нараства. Фактът, че нивите остават голи през зимата означава драстично увеличаване на оттичането на повърхностни води. Ето защо дренираните региони могат да представляват истински проблем.
Влажните зони представляват риск от наводнения само след като са били пресушени за селскостопанска употреба“, казва Бартелмес.
Предполагаемият риск от наводнения във влажните зони често се смята за проблем само в селските райони, като се счита, че градските зони и живущите там са защитени от опасност. Още веднъж мит.
Бартелмес посочва многото градове в Европа, включително Амстердам, Ротердам, Хамбург, Брюксел и Цюрих, всички от които имат региони, изградени върху порести, нестабилни „меки почви“, останали от дренирани влажни зони.
Ако се дренира, структурата на торфената почва се срива и нейната органична материя се окислява, което води до уплътняване. Тъй като стават по-плътни, влажните зони могат да потънат с до няколко метра, което ги прави изложени на риск от наводнения“, обяснява тя.
Тези променящи се условия подчертават какво сме направили с ландшафта и трябва да ни накарат да помислим какво да направим по-нататък за живите влажни зони и да се защитим“, добавя тя.
Прочетете още:
Европейският парламент постигна споразумение по ключов законопроект за биоразнообразието