Решението на Европейския съюз да се откъсне от руската зависимост се очаква да даде тласък към „зелените“ политики в областта на енергетиката. Трансформацията в сферата вече е започнала и изглежда, че по-голяма част от държавите ще разчитат на алтернативни източници, като ВЕИ мощностите, при които България пък може да се окаже с ключова роля. Има обаче и подводни камъни по време на този преход и те са свързани с нов тип зависимости, в които държавите биха могли да изпаднат.
Според енергийния министър Александър Николов страната ни е най-добрата дестинация за инвестиции във ВЕИ мощности. Екоминистърът Борислав Сандов пък напомни за законодателните промени, улесняващи цялата процедура за инсталирането на такива мощности, така че бизнесът да се използва.
Двамата министри присъстваха на регионална конференция за възобновяема енергия RЕ-Source Southeast, която се провежда в „София тех парк“.
„Ако се сравни България с която и да е друга държава в ЕС, ние сме най-добрата дестинация за инвестиции във ВЕИ мощности, имайки предвид данъчна и осигурителна тежест, първоначални разходи за земя и за доставка и т.н. Същевременно у нас доходността е в пъти по-голяма в сравнение с други държави в тази сфера“, подчерта министър Николов.
Според него единственият правилен ход е по време на прехода електроенергийната система да разполага с текущи мощности. Трансформацията на свързаните пазари в ЕС обаче няма да се случи, ако Европа няма адекватна политика.
„В дефицитен регион като Югоизточна Европа единственият балансьор, който изнася постоянно електроенергия, е България, а системата е ориентирана така, че съседните държави до голяма степен зависят от страната ни“, обясни Николов.
По думите му декарбонизацията не трябва да се бърка със затваряне на мощности, защото въглеродните емисии могат да бъдат ползвани за различни цели и материали. Министър Николов посочи, че България е част от един отворен пазар и е много важно не само как се произвежда, но и къде се консумира електричеството.
„Ако продължават да ни сочат, особено Маришкия басейн, като замърсителя на Европа, да не забравяме, че въглеродните емисии нямат паспорт. В условия на трансформация, инфлационна среда и война в близост до нас е крайно необходимо да се влезе в дълбочина на тези въпроси, тъй като енергетиката е основа за цялата икономика и изключително важна за всеки човек“, заяви Николов.
Той подчерта, че с участието на всички сектори България може да премине най-ефективно през трансформацията. Според него назад във времето не е бил оценен потенциалът на страната ни, а тя всъщност стои добре на пазара на възобновяеми източници.
„Нека гледаме в пълнота на този процес, защото изграждането на нови мощности още в самото начало води до зависимост от материали, доставки и т.н.“, отбеляза Николов.
„Трудният въпрос е дали искаме да заменим една държава като Русия с друга, която е производител на такива материали.“
Другият сложен въпрос е, когато системата започне да се балансира с нови продукти като т.нар. батерии, какво се случва с остатъчния продукт. За никого не е полезно да се изключват трудните въпроси, защото те създават предизвикателства за технологиите, категоричен бе министърът.
Министърът на околната среда и водите Борислав Сандов смята, че България е направила крачка напред в опита да се ускори трансформацията и да се позволи на бизнеса и потребители да могат сами да произвеждат енергията си. Той напомни, че промени в законодателството вече позволяват улеснена процедура за внедряване на ВЕИ мощности за собствените нужди на бизнеса.
Сандов изтъкна, че България трябва да работи усилено, за да децентрализира енергийната система, така че да има повече играчи на пазара, дори и от най-малките – домакинствата с панели на покривите.
Една от пречките за по-голяма разширение на ВЕИ мощности е свързана с налаганите ограничителни режими през годините за допустимите места. Такива мощности не може да бъдат разполагани върху земеделски земи. В страната ни все още не са навлезли плаващите ВЕИ, геотермалната енергия също не е добре развита.
Затова трябва да се способства „отпушването“ на всички други възможности и да се създаде ясна рамка за рестриктивните режими“, изтъкна Сандов.
Предимствата на ВЕИ
Според Миглена Стоилова – председател на Надзорния съвет на Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и член на Управителния съвет на Националната енергийна камара – тези източници играят централна роля в процеса към нисковъглеродна и независима енергетика. Те са основен източник на беземисионна електроенергия, но и спомагат за постигането на целите за декарбонизация.
Друг плюс е, че цената на електроенергията от този тип източници е в пъти по-ниска от електроенергията, която разчита на внос на енергоизточници и е въглеродно интензивна.
„Търсенето от корпоративни и индустриални консуматори на електроенергия от ВЕИ по дългосрочни договори набира изключителна скорост в последните години. Към момента в Европа има подписани двустранни договори за снабдяване с ВЕИ енергия за 26 гигавата мощност“, посочи Стоилова.
Според нея трябва да се ускори изграждането на системи за съхранение на електроенергията, но и да се развие пазарът на балансираща енергия. Изграждането на ВЕИ изисква още законодателни и нормативни промени за облекчаване на разрешителния режим, както и адаптация и модернизация на електроенергийната мрежа.