Европейците могат да пътуват с електрически самолети по някои от най-популярните маршрути на континента до началото на 30-те години благодарение на бързия напредък в технологиите, предава Евронюз.
„Много хора все още смятат, че самолетите, работещи с батерии, са далечна мечта. Но електрическите и хибридните полети са основна част от решението за по-устойчиво пътуване на къси разстояния и по-малка зависимост от вносното реактивно гориво“, казва Карлос Лопес де ла Оса, технически мениджър по авиацията в Европейската федерация за транспорт и околна среда (T&E).
С все още нестабилните цени на газа поради напрежението в Близкия изток, електрическите полети без гориво са все по-привлекателна перспектива. Освен че предпазват пътниците от шокове в цените на изкопаемите горива, те произвеждат по-малко замърсяване на въздуха и шум и биха могли да свържат отдалечени райони, често пренебрегвани от големите оператори на реактивни самолети.
Кои европейски маршрути биха могли да станат електрически?
Европейските стартиращи компании се надпреварват да строят електрически самолети, които биха могли да изминават разстояния до 500 километра.
Това би ги направило способни да обслужват една четвърт от европейските полетни маршрути, включително някои от най-популярните на континента, се посочва в анализ на Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA).
Потенциалните маршрути, които попадат в обхвата от 500 км, включват Лондон до Дъблин, Атина до Санторини, Барселона до Ибиса, Ница до Корсика и Рим до Сардиния.
Франция е забранила полетите на къси разстояния, при които алтернативното пътуване с влак отнема по-малко от 2,5 часа, а Испания е предложила подобна забрана. Маршрути, обслужващи острови или пресичащи вода, не биха могли обаче реалистично да бъдат заменени от железопътен транспорт. Електрическите самолети биха могли да помогнат за намаляване на емисиите при подобни пътувания, където летенето вероятно ще остане една от малкото практични опции.
Германският стартъп Vaeridion изчислява, че електрическите му самолети евентуално биха могли да работят на цена под 0,50 евро на пътник-километър, сравнима с цената на билет за влак първа класа. Бъдещите цени на билетите ще зависят и от летищните такси, данъците и ценовите стратегии на авиокомпаниите.
Vaeridion строи деветместен електрически самолет, като планира да получи разрешение за превоз на пътници до 2030 г. Компанията е осигурила ангажименти от авиокомпании и оператори на реактивни самолети за закупуване на 100 самолета.
Малкият размер на електрическите самолети от първо поколение означава, че е малко вероятно те да се конкурират с търговските самолети и вместо веднага да обслужват основни маршрути на къси разстояния, първоначално ще бъдат използвани за пътуване до селски райони, които не са свързани с основни полети.
Колко далеч от реалността са търговските електрически полети?
Теглото на батерията отдавна прави електрическата авиация непрактична, но бързото технологично развитие помага за справянето с този проблем.
Напредъкът в електродвигателите, интеграцията на батериите и дизайна на самолетите значително подобриха перспективите за електрическата авиация. Но плътността на енергията на батерията все още диктува теглото, размера и обхвата на напълно електрическите самолети.
Основните играчи все още изостават в разработването на електрически самолети. Airbus наскоро забави разработването на своите самолети с нулеви емисии. Европейските новатори обаче запълват празнината.
Строгите климатични политики, по-кратките регионални маршрути и гъстата мрежа от по-малки летища правят Европа идеалната тестова площадка за самолети, задвижвани от батерии.
В партньорство с KLM, холандската аерокосмическа компания Elysian Aircraft разработва мащабен самолет с електрическо захранване от батерии, проектиран да превозва 90 души на разстояния до 1000 км още през 2035 г.
Междувременно френската стартираща компания Aura Aero разработва 19-местен хибридно-електрически регионален самолет с обхват до 1500 км. Тя се стреми да получи лиценз в края на 2029 г. и планира евентуално да увеличи производството си, за да произвежда самолети с 40 до 90 места.
„Хибридният дизайн ще помогне на нашите самолети да летят по-далеч, но все пак намалява емисиите с до 80% – и лесно може да използва устойчиво авиационно гориво (SAF) вместо конвенционално реактивно гориво. Дори при днешните цени на горивата, ние оценяваме 50% намаление на преките оперативни разходи“, казва Антоан Тулемон, съветник по европейските въпроси на компанията.
Екологичен избор ли са електрическите полети?
Въпреки че се очаква SAF да играе важна роля в декарбонизацията на полетите на дълги разстояния чрез намаляване на зависимостта от конвенционално реактивно гориво, доставките остават ограничени и експертите поставят под въпрос твърденията за устойчивост на производителите.
Мнозина твърдят, че е малко вероятно наистина устойчивите доставки да са налични в количества, достатъчно големи, за да отговорят на продължаващия растеж на авиацията, което прави директната електрификация по-екологична опция.
Но дори това е свързано с уговорки – макар че самолетите с електричество на батерии елиминират използването на гориво по време на полет, цялостното им въздействие върху климата все още зависи от това как се генерира електричеството, използвано за зареждането им, и от емисиите, свързани с производството на батерии и други части.
„Електрическите полети ще бъдат съществена част от нисковъглеродния свят на пътуванията, особено когато става въпрос за декарбонизация на маршрути като Лондон-Дъблин, които не могат лесно да бъдат заменени с други средства. Но трябва да гледаме реалността – този тип полет е с нулеви въглеродни емисии само когато се захранва от възобновяеми енергийни източници“, казва Анна Хюз, директор на кампанията Flight Free UK.
Тъй като търсенето на енергия ще се увеличи в съответствие с електрификацията, Хюз предупреждава, че „несъществени дейности като летенето“ не трябва да се приоритизират пред основни, като отопление на домове и производство на храни.
„Реалността на декарбонизацията на пътуванията неизбежно ще бъде много по-малко пътуване, сериозни инвестиции в железопътен транспорт и едва след това електрификация на оставащите полети“, добавя тя.
