Бумът на центровете за данни, задвижвани от изкуствен интелект, е оприличен на златна треска. Икономиките по целия свят се надпреварват да привлекат инвестиции в цифрова инфраструктура, за да засилят суверенитета и конкурентоспособността си. Екологичните рискове обаче не могат да бъдат пренебрегнати при разполагането на тези огромни банки от сървъри, които са в основата на съвременната ни икономика.
Анализ на Световния икономически форум установява, че екстремните горещини, сушата и други климатични опасности биха могли да увеличат годишните разходи за центровете за данни в световен мащаб с 81 милиарда долара до 2035 г., достигайки до 168 милиарда долара до 2065 г.
С дигитализацията на света значението на центровете за данни се е увеличило. От стрийминг на филми и онлайн пазаруване до управление на веригата за доставки и финансови транзакции, потребителите и бизнесите разчитат в голяма степен на тази до голяма степен скрита инфраструктура. В ерата на изкуствения интелект тази тенденция се ускори още повече – очаква се капацитетът на глобалните центрове за данни почти да се утрои до 2030 г.
Решенията за това къде да се разполагат тези центрове за данни станаха по-сложни през последните години. Традиционните съображения, като свързаност и пространство, остават важни, но енергията и устойчивостта се издигат на преден план в дневния ред.
Рафтовете с най-новите AI чипове консумират повече от десет пъти повече енергия от своите предшественици и генерират толкова много топлина, че климатизацията вече не е достатъчна, за да ги поддържа охладени. Операторите вече трябва да използват течно охлаждане: -студена вода, изпомпвана в сървърните помещения, за да отвежда топлината.
Нарастващите разходи, свързани с климатичните опасности
Нарастващата честота и интензивност на климатичните опасности – особено екстремните горещини и сушата – заплашва да утежни рязко нарастващите разходи за експлоатация на центровете за данни по много начини:
По-високи оперативни разходи: Екстремните горещини изискват центровете за данни да работят с охладителни системи с по-висок капацитет, което увеличава потреблението на електроенергия и други разходи. Сушите и увеличеният воден стрес принуждават съоръженията, зависими от охлаждане на водна основа, да търсят алтернативни решения, често с по-големи финансови разходи.
Загуби на приходи от прекъсвания на дейността: Екстремните метеорологични събития все по-често причиняват прекъсвания на услугите, което води до нарушаване на договори, отлив на клиенти и милиони загубени приходи за основни цифрови услуги.
Ремонти на физически щети: Директното излагане на опасности води до скъпи ремонти или подмяна на сървъри, захранващи и охладителни системи.
Намалена производителност на служителите: Персоналът е изправен пред рискове за здравето и безопасността от топлината и лошото качество на въздуха, прекъсвания на пътуванията и повишен стрес, като всички те намаляват способността им да поддържат надеждна работа и да реагират ефективно на извънредни ситуации.
Взети заедно, данните показват, че годишните разходи, обусловени от климата, биха могли да достигнат еквивалента на 9,5% от общата стойност на активите на центровете за данни до 2055 г. при сценарий с високи емисии. Общите кумулативни загуби биха могли да достигнат 3,3 трилиона долара за същия период от време, като екстремните горещини представляват повече от две трети от въздействието, следвани от сушата и недостига на вода.
Освен това, предизвиканите от климата смущения се простират дълбоко във веригите за създаване на стойност. Клиентите на центровете за данни могат да очакват да пострадат от множество доминообразуващи ефекти, като например забавени плащания, загуба на данни или спиране на всекидневните процеси. Това от своя страна представлява осезаеми бизнес разходи; например договорни санкции, отлив на клиенти, напрежение във веригата за доставки и възстановяване на данни.
Подготовка на центрове за данни за бъдещето срещу климатични смущения
Изграждането на центрове за данни, устойчиви на климатични опасности, е от решаващо значение, предвид тяхното значение за световната икономика. Един ключов въпрос за операторите на центрове за данни е прекъсването на порочния кръг на нарастващото търсене на ресурси, тъй като охладителните системи работят по-усилено, за да поддържат оптимални условия на работа, като едновременно с това водят до огромно увеличение на потреблението на вода. Идентифицирани са три инвестиционни приоритета:
Системи за задържане на студено/горещо
Физическите бариери, които разделят потоците от горещ и студен въздух, предотвратяват смесването, увеличават ефективността на охлаждане с до 40% и намаляват разходите за енергия.
Мониторинг на околната среда в реално време
Непрекъсната видимост на температурата и влажността, предотвратяване на прекъсвания и намаляване на времето за престой, за да се оптимизира потреблението на енергия и охлаждане.
Системи за свободно охлаждане
Използване на хладен външен въздух или студена кондензаторна вода за намаляване на времето на работа на охлаждащия механизъм, подобряване на ефективността на системата и намаляване на разходите за енергия и вода.
Освен самите операции, както операторите на центрове за данни, така и организациите надолу по веригата трябва да изградят устойчивост на климатичните опасности чрез укрепване на своите диагностични и управленски възможности. Това включва по-добро разбиране на уязвимостите и взаимозависимостите и редовно стрес тестване, за да се информират решенията за разпределение на ресурсите и планиране на прекъсвания.
Въпреки че тези мерки може да изглеждат обременяващи от гледна точка на разходите и времето, технологиите, задвижвани от изкуствен интелект, от цифрови близнаци на веригата за доставки до N-слойно картографиране на мрежата, вече се използват за повишаване на оперативната стабилност и намаляване на уязвимостта към системни сътресения.
Такива решения са крайно необходими, въпреки че нарастващото търсене на изкуствен интелект само по себе си засилва натиска върху оскъдните ресурси. Намирането на баланс между привидно неумолимия растеж на капацитета на центровете за данни и смекчаването на климатичните опасности вероятно ще бъде едно от най-трудните и критични предизвикателства пред световната икономика през следващите десетилетия.
