Въглеродните кредити се превърнаха в ключов инструмент в борбата с климатичните промени – както на европейско, така и на глобално ниво. А с всяка изминала година един сектор става все по-приоритетен за Европейската комисия, поради значителното количество емисии, които той отделя в атмосферата – земеделието. По данни на Евростат към 2022 г. секторът вече е в Топ 3 на най-големите емитенти, което ще провокира все повече действия от страна на Европейския съюз.
Съвременните предизвикателства пред земеделието и опазването на околната среда изискват иновативни подходи и устойчиви практики. Регенеративните селскостопански практики предлагат мощно решение за превръщане на почвата в поглътител на въглерод, което помага в борбата с изменението на климата. Като се фокусират върху възстановяването и поддържането на почвеното здраве, тези практики подобряват естествената способност на почвата да улавя и съхранява въглерод. Подобни подходи в селското стопанство могат да допринасят за изграждането на по-устойчива и издръжлива екосистема. Една от възможностите, с които разполагат стопаните в Европа, са именно въглеродните кредити. Те им дават възможност освен да играят ключова роля в борбата с изменението на климата, но и да имат икономически ползи за бизнеса си.
В България този пазар е все още в начален етап на развитие, но има голям потенциал. Вече има разработени програми, които предоставят цялостна подкрепа – от първоначална оценка и прилагане на добри практики до проверка и сертифициране на въглеродни кредити. Те дават възможност на земеделските стопани да отключат нови потоци от приходи, повишавайки рентабилността и устойчивостта на стопанствата, докато дават своя принос за по-зелено бъдеще.
Какво представляват въглеродните кредити?
Въглеродните кредити са финансови инструменти, които позволяват на организации и компании да компенсират своите емисии на въглероден диоксид, като инвестират в проекти за намаляване на парниковите газове. Когато една компания закупи въглероден кредит, обикновено от правителството, тя получава разрешение да генерира един тон CO2 емисии.
Това, което на практика правят въглеродните пазари, е да превърнат емисиите на CO2 в стока, като ѝ определят цена.
Когато става дума за продажба на въглеродни кредити в рамките на въглеродния пазар, има два отделни пазара:
- регулиран – определен от регулации за „ограничаване и търговия“ на регионално и държавно ниво.
- доброволен – където фирми и физически лица купуват кредити (по собствено желание), за да компенсират своите въглеродни емисии.
Как работят въглеродните кредити?
Организацията на обединените нации (ООН) позволява на държавите определен брой кредити и всяка нация е отговорна за издаването, наблюдението и докладването на своя годишен статус на въглероден кредит. Правителствата позволяват на компаниите да отделят определено количество парникови газове, преди да се наложи да купуват кредити.
Ако емисиите надхвърлят ограниченията, те са длъжни да закупят кредити. Ако една компания закупи твърде много кредити, тя може да продаде излишъка на въглеродна борса или пазар. Тази система обикновено се нарича програма за ограничение и търговия.
Въглеродните кредити се създават чрез проекти като засаждане на дървета, съхранение на въглерод в почвата (премахване на въглерод от атмосферата) или изграждане на вятърни паркове (намаляване на емисиите) в по-бедните страни, които получават един кредит за всеки метричен тон емисии, които намаляват или отстраняват от атмосферата. Държавите и компаниите могат да купуват тези кредити, за да помогнат за постигането на целите си в областта на климата.
Доброволният пазар на въглеродни емисии се оценява на около 1,4 милиарда долара миналата година, но прогнозите са за разрастване до 10 – 35 милиарда долара до 2030 г., в зависимост от това колко агресивно страните по света преследват целите си за изменение на климата.
Качество на въглеродните кредити
Едно от големите предизвикателства пред пазара с въглеродни кредити обаче е тяхното качество. Разрастващият се пазар изисква по-ефективни начини за придобиване и проверка на въглеродните кредити, което увеличава търсенето на решения, свързани с въглерода. С развитието на индустрията, акцентът се премества от количество към качество. Компаниите търсят доверие и възможности, които да гарантират, че плащат за реално премахнато от атмосферата количество въглерод, а не само кредити. Същевременно участието в достоверна програма за въглеродно земеделие е реален шанс за земеделците да увеличат приходите си и да постигнат устойчивост.
В тази връзка Европейската комисия е внесла предложение за четири ясни критерия за качество, обединени под акронима QU.A.L.ITY.
QU (количествено изражение): дейностите по поглъщане на въглерод трябва да се измерват точно и да осигуряват недвусмислени ползи от поглъщането на въглерод;
А (допълняемост): дейностите по поглъщане на въглерод трябва да надхвърлят стандартните практики и изискваното от закона;
L (дългосрочно съхранение): дейностите по поглъщане на въглерод трябва да гарантират, че погълнатият въглерод се съхранява възможно най-дълго и рискът от изпускане следва да бъде сведен до минимум;
ITY (устойчивост): дейностите по поглъщане на въглерод трябва да имат неутрално въздействие върху други екологични цели или да генерират съпътстващи ползи за тях.
От 27 декември 2024 година влезе в сила и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/3012 за създаване на сертификационна рамка на Съюза за трайното поглъщане на въглерод, въглеродното земеделие и съхранението на въглерод в продукти.
Каква е ситуацията в България?
Много български компании от секторите на енергетиката, транспорта и селското стопанство вече проявяват интерес към механизма за въглеродни кредити. Но и за тях с пълна сила стои проблемът с качеството им – те не желаят просто сертификат, а въглеродни кредити, генерирани чрез устойчиви практики и екологични инициативи.
Затова е добре да се търсят търговци, които предлагат строг процес на проверка, мониторинг, докладване и сертифициране, който да гарантира прозрачност, почтеност и автентичност, осигурявайки увереност на купувачите и инвеститорите.
Експерти в сектора препоръчват да се използват директни измервания и усъвършенствани техники за мониторинг, чрез които да се определя количествено уловения въглерод и да се намаляват емисиите с висока точност.
В случая със земеделието, лабораторното изследване на почвените проби гарантира прецизна оценка на съдържанието на въглерод и подпомага прилагането на практики за увеличаване на съдържанието на въглерод в почвата. Някои търговци предлагат система за проследяване, която позволява всеки въглероден кредит да бъде проследен обратно до определена клетка в стопанството, от което произхожда, като гарантира несравнима прозрачност и отчетност.