Въпросът „Защо бизнесът трябва да се интересува от правата на човека?“, поставен от върховния комисар на ООН Мари Робинсън през далечната 1998 г., е все така валиден и днес, когато очакванията към компаниите са те да подпомагат активно разрешаването на социални проблеми като дискриминация, неравенство и нарушаване на човешките права. Още тогава Робинсън и други защитници на правата на човека настояват бизнесът да интегрира етични стандарти в своите операции, вериги на доставки и взаимодействия със служителите, клиентите и общностите.
Повече от 25 години по-късно политиките за многообразие, равнопоставеност и приобщаване, познати като абревиатурата DEI (от англ. език – Diversity, Equity and Inclusion), отразяват стремежа на бизнеса да стимулира създаването на включваща среда, която осигурява равен достъп до възможности за всички и насърчава развитието на отделните индивиди.
Ако досега всичко това имаше по-скоро доброволен характер и се прилагаше от компаниите предимно в работодателските им практики, то съвсем скоро спазването на тези принципи ще се превърне в задължение за бизнесите отвъд границите на компанията. Новите регулации в Европейския съюз – Директива (ЕС) 2022/2464 по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (Corporate Sustainability Reporting Directive) и Директива (ЕС) 2024/1760 относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (Corporate Sustainability Due Diligence Directive), за първи път ще изискват от фирмите да отчитат дейностите си по тези направления за цялата верига на стойността – доставчици, служители, клиенти и заинтересовани страни.
Директива по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (CSRD)
Директивата определя нови изисквания за фирмите при отчитане на техните усилия и практики за устойчивост. От 2025 г. поетапно различните компании, спрямо размера, територията и дейността си, ще са задължени да публикуват информация относно служителите и подизпълнителите си спрямо новите европейски стандарти (European Sustainability Reporting Standards или ESRS). Това включва представяне на статистически данни за работещите, както и как се управляват различните измерения на многообразието на работното място като пол, възраст, включване на хора с увреждания и др. На базата на всичко това фирмите трябва да изготвят план за интегриране на DEI практики, придружен с описание на процесите по изпълнението им.
Защо са важни прозрачността и докладването по тези въпроси? Изискванията за външно отчитане целят положителна и трайна промяна в компаниите – вместо да бъдат третирани като периферен въпрос, темите за многообразието, равнопоставеността и приобщаването вече могат да намерят своето място в стратегическата им програма. Погледнато като възможност, а не като бреме, това позволява на бизнесите да повишат доверието и интегритета си сред общността. Проучване на Harvard Business Review дори показва, че оповестяването на невинаги толкова добри резултати има позитивно въздействие върху имиджа на компанията и начина, по който обществото я възприема, заради проявената откритост и прозрачност.
Директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (CSDDD или CS3D)
Директивата се фокусира върху две теми, ключови за устойчивостта – опазване на околната среда и спазване на човешките права. В контекста на принципите за многообразие, равнопоставеност и включване, директивата задължава бизнесите да идентифицират и да ограничат неблагоприятните въздействия върху правата на човека при собствените си операции, веригите за доставки и бизнес отношенията.
Как изглежда това на практика? Кръгът на заинтересованите страни, включени в процеса на управление и докладване на устойчивостта, се разширява, а социалната отговорност на компаниите придобива съвсем нови размери. Като започнем от служителите и осигуряването на равнопоставеност на работното място, минем през доставчиците – най-голямото звено при осъществяването на надлежна проверка, и стигнем до клиентите и достъпа им до услугите.
Директивата следва да бъде въведена в националното законодателство до 26 юли 2026 г. и ще се прилага поетапно за предприятията, учредени във и извън ЕС, спрямо размера, оборота и дейността им.
Добрият пример от България
Темата за многообразието, равнопоставеността и приобщаването отдавна присъства в стратегията на един от големите телекоми в България – Yettel. Започнали под формата на различни HR програми вътре в компанията, DEI практиките все повече излизат извън пределите на организацията.
Холистичният подход на Yettel залага на 360-градусов поглед върху темата – през перспективите на HR политики, устойчиво управление и социална отговорност, а усилията на телекома изпреварват очакваното в сферата законодателство. Още с обявяването на стратегията си за устойчиво развитие през 2022 г. операторът анонсира плановете си за подкрепа на многообразието и започва да отчита данни за работната си сила.
Оттогава всяка година Yettel публикува доклад за напредъка по целите от стратегията си. В него показва разнообразието в работната среда, както и стремежа да увеличи представянето на жените в технологичния си екип. С помощта на отворени сесии, обучения по темата за неосъзнатите предразсъдъци и партньорствата с различни STEM (Science Technology Engineering and Mathematics) организации и образователни институции, от 31% през 2021 г., делът на жените на технологични роли се увеличава до 35,5% през 2023 г. А дългосрочната амбиция на телекома е този показател да достигне 40% до 2028 г.
Освен това Yettel насърчава създаването на отворена и справедлива среда по цялата верига на стойността – без дискриминационно поведение и език, чрез приобщаване на всички хора и осигуряване на равен достъп до услугите и различните локации (работно място, търговски обекти и др.). Подкрепата на многообразието, равнопоставеността и включването се базира на установени принципи и правила в ежедневната работа и при комуникацията с клиенти, партньори и между колеги.
Ангажирането на заинтересованите страни по темите за устойчивостта и DEI практиките е друг важен приоритет на компанията. Ето защо Yettel изисква от всички свои доставчици да спазват принципите, определени в Кодекса за поведение на доставчиците – важно условие за поддържането на високи стандарти за социална устойчивост и бизнес етика. Още преди да е налице като задължение, компанията започва и поетапна проверка и анализ на въздействието върху човешките права сред доставчиците, с които работи.
