Въпреки стабилизирането на цените на петрола и газа след нахлуването на Русия в Украйна, жителите на Германия продължават да се колебаят дали да увеличат разходите си за отопление. Енергийната криза продължава да е както в съзнанието на гражданите, така и в политическия дневен ред, установява нов доклад, цитиран от Euractiv.
Изминаха почти три години, откакто властите насърчиха германците да намалят потреблението на петрол и газ на фона на войната на Русия срещу Украйна. От гледна точка на комуналните услуги, предупредителната реторика свърши работа. Близо 60% от германците се придържат към усилията си за спестяване на разходи, според проучване, поръчано от базираната в Швеция енергийна група Vattenfall.
Данните на германската федерална мрежова агенция показват, че през 2024 г. потреблението на газ в домакинствата и малките магазини е останало под средното ниво от годините преди кризата 2018-2021 г., когато енергийната бедност не е била толкова тревожна за германците.
Като цяло, почти трима от четирима респонденти над 65 години, анкетирани от Vattenfall, казват, че са станали по-внимателни към собствените си навици за потребление на енергия от 2022 г. насам – в сравнение с по-малко от половината от по-младото поколение между 18 и 35 години, което твърди същото.
Тъй като бюджетно ориентираните възрастни хора представляват 40% от избирателите в Германия, всички големи политически партии включиха достъпни енергийни политики към своите програми преди националните избори следващия месец.
Социалдемократите предлагат „социален лизинг“ на термопомпи – т.е. модел под наем за домакинства с по-ниски доходи. Зелената партия предлага държавни вноски до 70% за отоплителни инсталации без изкопаеми горива. Междувременно популистката партия BSW иска Германия да договори повторно активиране на тръбопровода “Северен поток” от Русия, а либералните свободни демократи искат да се отърват изцяло от енергийните данъци.
По-дългосрочни фактори
Като цяло Германия току-що преживя най-горещата си година в историята – което, съчетано със спадането на цените на петрола и газа от върховете на енергийната криза, помогна на домакинствата да намалят сметките си за енергия. Цените паднаха с 12% на газта и 8% на нафтата през 2024 г., установи германският портал за сравнение Verivox.
Според говорителя на Verivox Торстен Щорк нивото на цените все още е високо, като се има предвид, че газът беше 6 евроцента за kWh преди кризата, а сега е около 11 евроцента. Малко е вероятно обаче разходите да намалеят още повече, като се вземат предвид други фактори – като данъка върху въглеродните емисии, който Германия налага на наемодателите на сгради с отопление с изкопаеми горива.
Въпреки че има законодателство, което не позволява на наемодателите да прехвърлят тези разходи върху наемателите в пълен размер, бонусът за социална компенсация за домакинствата с по-ниски доходи досега не е реализиран. Тъй като повече от половината жители на Германия живеят под наем, а сградите в страната се отопляват предимно с нафта и газ и до голяма степен не са модернизирани по отношение на енергийната ефективност, по-голямата част от германците ще продължат да се сблъскват със значителни сметки за отопление.
Трима от четирима респонденти, анкетирани от Vattenfall, казват, че се притесняват дали ще могат да си позволят високата цена на Германия да стане екологична – което ще доведе до плащане на вноска за термопомпа или централно отопление или все по-високи такси за отопление с изкопаеми горива.
„Много хора в тази страна забелязват, че енергийният преход не е безплатен“, се казва в заключението на проучването.
