Устойчивото развитие означава да се развиваме икономически, социално и от гледна точка на околната среда добре. Във всеки един компонент балансът е много важен. Идеята е да правим печалби така, че всички около нас да печелят нещо, целият социум да има полза, а въздействието върху околната среда да намалява. И това се случва. Светът е във все по-добро състояние и въздействието върху околната среда намалява.
Това каза Боян Рашев, партньор в denkstatt България, по време на международната конференция Green Transition 2022: „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“, провела се в София.
„Едно единствено нещо продължава да расте – въглеродните емисии. Това е така, защото енергията е в основата на всичко, което правим. Използваме все повече енергия, а тя е базирана основно на изкопаеми енергийни източници, които изгаряме и емитираме въглероден диоксид“, продължава с коментара си Рашев.
Той обаче критикува европейския, а и световен подход, към зеления преход и декарбонизацията. „Изведнъж светът реши, покрай Париж (Парижкото споразумение за климата от 2015 г. – бел. ред.), че спирането на тези емисии е най-важният приоритет. Тогава финансовият свят, а и целият бизнес, научи от политиците, че има нова основна цел на планетата – да намалим въглеродните емисиите. След това дойде Зелената сделка в ЕС. Дойде и таксономията. Всеки, който се занимава практически с тези неща, вижда, че има един единствен индикатор за напредък – въглеродните емисии. На теория таксономията е за устойчиви инвестиции, на практика тя е за декарбонизация.“
„ESG реално стана само E. S и G потънаха някъде. Има ги при рейтинговите агенции, когато правят докладите за компаниите по отношение на изискванията за ESG, но S&P, например, при последния ъпдейт казаха, че въглищните компании по дефиниция са нула, не могат да са добри компании по дефиниция.“
Според него светът е в енергийна криза не заради войната на Русия в Украйна, а заради липсата на инвестиции в добив на нефт, газ, въглища и ядрена енергия, което всъщност е основата на енергийната система на света. „Парите потекоха към ВЕИ, електромобилност, батерии – всички тези хубави неща. Реалността обаче е, че тези хубави неща не успяват все още да заместят конвенционалната енергия. Още миналата година настъпи енергийната криза, не е заради Русия. Енергийната криза дойде много преди войната, защото когато не инвестираш в добив, в един момент няма откъде да ги добиеш тези ресурси, а ти трябват, защото потреблението расте“, каза Рашев.
„Зелената сделка е нещо страхотно, всички искаме да живеем по-добре и да е по-чисто. Но трябва да сме наясно, че няма как да стане толкова бързо, няма как светът да се промени изведнъж, няма как да стане с политически натиск. Политиците казват каква е целта, а бизнесът трябва да я постигне, защото бизнесът произвежда. Но ако кажеш на един бизнесмен какво да прави, той вече не е лидер, той е изпълнител.“
Той е на мнение, че трябва да се инвестира много не само във слънце, вятър и електромобили. „Трябва да инвестираме много в ядрена енергия, ако искаме да постигнем нещо. Трябва да инвестираме много в биомаса и отпадъци, защото ние ги имаме тези суровини на територията на България, но не ги ползваме енергийно, защото те дават възможност за производство на базова енергия, на пара. Има индустрии, на които им трябва пара. Пара от слънце трудно става“, казва Рашев.
Трябва да се инвестира в адаптация. „Климатът винаги се е променял, хората оцеляват благодарение на това, че се адаптираме. Холандия е един пример за адаптация.“
„Сигурен съм, че нещата ще се случат, дори по отношение на декарбонизацията, просто ще отнеме повече време. Трябват ни две неща, за да осъществим зеления преход – свобода, така че бизнесите да могат да работят без политическо насочване и второто нещо е надеждна, изобилна и евтина енергия.“
