Международната конференция на високо равнище „Интелигентно потребление на водни ресурси и Синя дипломация“ събра в София днес европейски и български заинтересовани страни, политици, представители на индустрията, организираното гражданско общество и академичните среди.
Събитието, организирано от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в партньорство с „Веолия България“, имаше за цел да демонстрира необходимостта от Синя сделка на ЕС и стратегия за интелигентно използване на водните ресурси на национално ниво; да спомогне за свързване с местните заинтересовани страни и идентифициране на пътища за „трансфер на знания“ и обмен на най-добри практики; да постави акцент върху българските специфики в сектора.
Форумът беше открит от председателя на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев. В словото си той подчерта, че
недостигът на водни ресурси, който се увеличава предвид климатичните промени, има потенциал за принудителна миграция от над 1 милиард души.“
Възможно ли е устойчиво и ефективно управление на водите?
Постигането на устойчиво и ефективно управление на водите, наред с намаляването на засушаването и недостига на вода, е възможно само с прилагането на интегриран подход, съобразен с новата климатична реалност на европейско и световно ниво. Този подход трябва да бъде съобразен с националните специфики на всяка държава.
Това заяви служебният заместник-министър на околната среда и водите Ренета Колева.
Тя отбеляза два европейски документа относно оценката на климатични риск и неговото управление, защита на хората и просперитет. По думите ѝ и в двата документа се посочва нарастващия натиск върху водния ресурс и необходимостта от проактивни действия и управление на рисковете, произтичащи от измененията на климата.
България споделя тези опасения, тъй като е разположена в уязвим към климатичните изменения регион и нарастваща честота на екстремни явления като суши и наводнения. Особено чувствителни са въпросите, свързани с водоснабдяването за питейни цели, земеделски нужди, както и осигуряване на възможности за използване на вода от алтернативни източници за икономическия сектор и водните екосистеми. В отговор на тези предизвикателства страната ни полага усилия да отрази въздействието на измененията на климата и да предвиди мерки за адаптация и смекчаване в интелигентното управление на водите на национално ниво, включително управление на комплексите от значими язовири, плановете за управление на речните басейни, плановете за управление на риска от наводнение и др. Ключово за постигане на целите е осигуряване на адекватно финансиране на водния сектор не само за укрепване на усилията за постигане на устойчивост на водите, но и за гарантиране на прилагането на съществуващото и предстоящото сериозно европейско законодателство, включително директивата за питейни води, директивата за пречистване на отпадъчните води и директивата за приоритетните вещества. Необходимо е да се осигурят достатъчно средства от европейски фондове, за да се подпомогнат държавите членки при изпълнението и ефективното прилагане на изискванията по отношение на развитие на инфраструктурата, методическа подкрепа и предоставяне на допълнителен експерт капацитет“, заяви зам.-министър Колева.
Нужно увеличение на заплатите на работещите във ВиК сектора
Средните нива на заплащане от порядъка на 1300-1500 лв. в системата „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) очевидно не могат да бъдат атрактивни. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров.
Спешно е нужно увеличение на възнагражденията. Усилията да се привличат кадри и да се задържат минава през повишение на заплащането, което още не е постигнато. Броят на работещите във ВиК сектора намалява, а средната възраст е 52 г.“, посочи Димитров.
Президентът на КНСБ говори и за нуждите от инвестиции в сектора.
Достъпът до качествена питейна вода и канализация е всеобщо право и в тази връзка публичните институции и всички ние сме длъжни да осигуряваме това право. България е една от държавите, които имат сериозно покритие, но в същото време загубите в мрежите са много големи. Нужни са повече инвестиции в сектора“, заяви Димитров.
Политики за превенция
По време на дискусията беше акцентирано върху необходимостта държавите да осъзнаят по-сериозно казуса с недостига на вода и да оформят конкретни политики за превенция. Коментирани бяха и проблемите със загуба на вода.
Водата не е стока, но някой трябва да плаща за нейното довеждане, пречистване и др. Голям проблем на ВиК дружествата е, че те използват помпи и енергоемки уреди, които повишават цената на водата. Авариите трябва да се откриват навреме, за да се избегнат големите загуби на вода“, заяви строителният инженер Михаил Тодоров.
Все повече осъзнаваме цената на водата в световен план, има държави, които се борят за достъп до качествена и безопасна вода. Не се вижда пълна мотивация у държавите да работят за подобряване на начина по който използваме водата. Европа може и да е много напред в това отношение, но все още не сме постигнали целите си. Водата има отношение към всички действия на живота на Земята“, заяви Пиетро Франческо Де Лото, президент на Консултативната комисия за индустриални промени на ЕИСК.
