Цветелина Пенкова е евродепутат от Групата на социалистите и демократите. Завършила е магистърска степен по финансова икономика в Университета Оксфорд във Великобритания. Професионалният ѝ опит е натрупан като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон, инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в Егон Зендер. Тя разказа пред ESGnews.bg за предизвикателствата пред изграждането на план за енергийната сигурност в България и за възможните решения за подобряване състоянието на сектора.
Г-жо Пенкова, кои са най-големите предизвикателства пред България в контекста на енергийния преход?
Липсата на план. Това е най-тежката присъда за енергетиката. Когато говорим за стабилен енергиен сектор трябва да сме наясно, че става въпрос за много дългосрочен хоризонт, с ясни срокове и конкретно заложени цели. В България вече над 10 години не могат да се вземат ясни и категорични решения относно постепенното извеждане от експлоатация на ТЕЦ-овете и изграждането на нови ядрени мощности. В момента, ние като държава нямаме ясна позиция какъв енергиен микс искаме да имаме след 10, 20, 30, 40 години. Това е недопустимо най-малкото по три причини.
Първо, изграждането на всеки един голям енергиен проект отнема минимум едно десетилетие. Тук, разбира се, говоря за базови енергийни източници, защото те са в основата на стабилна енергийна система. За да се проектира, изгради и влезе в експлоатация една стратегически значима инфраструктура, трябва да е ясно предварително какво и къде ще се строи, кои са доставчиците, какви ще са цените на произвежданата електроенергия, кои ще са основните консуматори. Това изисква един сериозен план и ангажира голям брой експерти. Не на последно място – необходима е политическа воля, последователност и приемственост в енергийните политики. Не се наемам да кажа коя от тези две предпоставки е по-важна, защото според мен, те са взаимно зависими и няма как едната да се реализира при липсата на другата.
Трето, кадровата база от специалисти е ключова за поддържането и изграждането на енергийните проекти. Добрите специалисти също не могат да се „създадат“ от днес до утре. Необходима е сериозна дългогодишна подготовка и ясна перспектива за развитие в сектора, за да може младите хора с талант в дадената сфера да се насочват към нея. В момента в ЕС вече има сериозен недостиг на специалисти в ядрената енергетика, защото ускореното развитие на този сектор, което наблюдаваме и тепърва ще се засилва не е било предвидено и планирано в последните 15 години.
Как страната ни може да стане енергийно независима?
С незабавното изграждане на нови ядрени мощности. Необходими са ни минимум два блока, които да заместят въглищните централи след 2038 година. След тяхното пускане в експлоатация е нужно незабавното изграждане и на още два блока, които да заместят настоящите 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ Козлодуй. АЕЦ Белене разполага с лицензирана площадка и реално проект там може да бъде реализиран за два пъти по-малко време отколкото ще е нужно в момента на АЕЦ Козлодуй. Загърбването и доброволния отказ от развиване на АЕЦ Белене е пропусната възможност, която ще струва скъпо на българските граждани и индустрия. Всички ние ще започнем да плащаме цената от тази пропусната полза след 15-20 години, когато ще трябва да изведем от експлоатация настоящите реактори на АЕЦ Козлодуй.
Възобновяемите източници на енергия не бива да остават на заден план. Но тук освен за слънчеви панели, трябва да говорим и за развитието на гео-термалната и хидро енергията в България. Имаме уникални дадености, с които не могат да се похвалят много други европейски държави и не ги използваме.
И не на последно място, от ключово значение за нашата енергийна независимост и сигурност са и балансиращите енергийни мощности. Ремонтът на Павец „Чаира“ трябва да е приоритет номер 1 на България. Това съоръжение е изключително важно за енергетиката на България – представете си го като една безкрайна батерия, която балансира енергийната система, докато произвежда електроенергия на достъпна цена, когато имаме нужда от това. В момента ние просто се отказваме от нея.
Кое налага нуждата от създаването на нова енергийна стратегия?
Необходим е ясен енергиен план, с точни стъпки и цели. Няма стабилна енергийна система без план за развитие на енергетиката. А без стабилна енергийна система, нямаме и ясен план за развитие на икономиката – индустрията и бизнесът нямат базовите условия за развитие и разрастване на своята дейност. Накратко, енергетиката е в основата на правилното функциониране на икономиката.
И може би най-важното – достъпът до електроенергия на ниски и достъпни цени е право на всеки един български и европейски гражданин. За да гарантираме това право, ние трябва да знаем кога, колко и как ще произвеждаме електроенергия.
Кои според Вас кои са най-важните стъпки към гарантиране на устойчива енергийна трансформация в България?
Това се корени в отговора на три основни въпроса: какво, колко/кога и кой? На първо място, трябва да определим кои са базовите и кои са допълващите (възобновяеми) енергийни мощности, които са стратегически важни за България. С други думи какво ще развиваме. За базовите мощности – отговорът е ясен – това е ядрената енергетика. По отношение на възобновяемите източници на енергия, имам усещането, че все още се действа на парче. Трябва да видим къде България има стратегическо и конкурентно предимство и да насочим усилията си в тази посока. За мен уникалността, която ние можем да предложим, е именно в гео-термалната и хидро енергията. Когато говорим за възобновяеми източници на енергия, България също може да заеме лидерска роля в региона и да постави силен акцент върху свързаността на електропреносната мрежа. Свързаната инфраструктура ще е ключов приоритет, за да гарантираме енергийната сигурност на Европа в следващите десетилетия.
Второ, ясната посока колко енергия ще се произвежда от ядрените мощности и колко от възобновяемите такива ще ни помогне да отговорим и на въпроса кога. За мен най-логичният модел за България е 70:30, базови към допълващи мощности. Това гарантира една стабилност на вътрешното потребление на достъпни цени и дава достатъчно гъвкавост за износ на електроенергия.
Третата стъпка е подготовката на кадри и специалисти, които да развиват енергийния сектор в България. Ако сега и веднага отговорим на първите два въпроса, автоматично задаваме рамката за отговор на третия. Ясната перспектива към развитието на енергетиката, с конкретни цели и обвързаности ще привлече и млади таланти, които искат да се развиват в сектора.
Какви политики са нужни в тази посока?
Последователни. Нужна е приемственост, енергетиката не може да става жертва на политическия дневен ред. Това са неща от национално значение и енергийният план на България не може да има политически цвят. Когато имаме решения за бъдещето на енергетиката в България, реализацията на този план трябва да се следва безапелационно от всяко следващо правителство.
Именно поради тази причина на 24 ноември организирам голяма конференция на тема „Енергийна стратегия на България: план за енергийна сигурност.“ Мястото на провеждането на събитието не е случайно – избрах именно Народното събрание, за да се даде ясен сигнал за националната значимост на темата. Ще присъстват представители на изпълнителната власт и представители на всички политически сили, които ще изложат своите становища и позиции по темите.
Поканили сме видни експерти от академичните и научните среди, индустрия, синдикати. Събитието ще бъде открито от председателя на Народното събрание – Росен Желязков и министъра на енергетиката – Румен Радев. Ще разкрия и част от лекторите: председателя на КЕВР – Иван Иванов, председателя на Агенцията за ядрено регулиране – Цанко Бачийски, председателя на Булатом – Богомил Манчев, Проф. Александър Тасев от БАН, председателя на Еврохолд – Асен Христов и много други ключови експерти.
Целта е ясна – всички заинтересовани и засегнати страни да седнат на една маса и да се вземат важните решения за бъдещето на енергетиката в България.
Искам да подчертая, че това е второ ключово събитие, което организирам на тема енергетика. През юни 2023 г. отново в Народното събрание на Република България, аз и моят екип организирахме кръгла маса “За силна и чиста европейска индустрия: Европейският законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии”. Съвместно с представители на индустрията, институциите, синдикатите, неправителствения и академичния сектор, политици поставихме акцент върху необходимостта от нова енергийна стратегия с ясен и целенасочен план за реализирането ѝ. С провеждането на кръглата маса поехме първата крачка към гарантиране на устойчива енергийната трансформация в България. Време е да направим и втората.
Кой трябва да следи за изпълнението на този план/стратегия?
Българското общество и индустрия. Ние, като политици, трябва да гарантираме приемственост – веднъж начертан и решен този план следва да се спазва и изпълнява от всяко следващо правителство. Разбира се, подобрения са допустими, но пак подчертавам, че тук говорим за много дългосрочни проекти, чиято успешна реализация изисква политически далновидност и дългосрочна ангажираност.
Каква е ролята на иновациите в този енергиен преход?
Водеща. Успешният енергиен преход е пряко зависим от иновациите и научно-развойната дейност. Технологиите за пренос и съхранение на енергия ще са ключови за „оцеляването“ на Европа. Водородът ще е основополагащ за транспортния сектор. Ядреният синтез е огромно предизвикателство пред научните среди в цял свят, но успешното изпълнение на един такъв проект ще гарантира безкраен обем от енергия без ресурс и без отпадък.
Технологиите за енергийна ефективност са водещи, особено когато става въпрос за сградния фонд на Европа, който поглъща около 40% от произведената енергия в Съюза и е отговорен за около 36% от вредните емисии на континента. Всички тези технологии са в процес на развитие, разработки и усъвършенстване в момента.
Мога да продължа да изброявам, но е ясно, че без иновациите и науката няма как да има какъвто и да било зелен или енергиен преход.
ESGnews.bg е медиен партньор на конференцията „Енергийна стратегия на България: план за енергийна сигурност”, която ще се проведе на 24 ноември в Народното събрание на Република България!
