Въпреки че цените на газта и електричеството паднаха под своя пик от 2022 г., не се очаква те да се върнат към нивата отпреди пандемията в обозримо бъдеще. Това обявиха от Европейската комисия, предупреждавайки за дългосрочните икономически последици от високото ниво на енергийните цени върху конкурентоспособността на ЕС.
Европейските предприятия продължават да се сблъскват с различни енергийни разходи с последствия за техния растеж“, предупреди изпълнителният орган на ЕС 20-те финансови министри на еврозоната, които бяха в Брюксел за редовна среща.
По-специално, високата зависимост на ЕС от внос на газ разшири относително неблагоприятното положение на европейските производители по отношение на САЩ, най-голямата страна износителка на газ в света, където компаниите се възползват от достъпа до по-евтина енергия”, казаха още от Комисията.
Това ще натежи върху баланса по текущата сметка на еврозоната и ще има по-широки икономически последици“, се казва още в предупреждението на ЕК.
Ръстът в цените на природния газ доведе до високи цени през 2022 г., което наложи реформа на пазара на електроенергия в ЕС, за да се намали излагането на Съюза на променливи цени на газа, предава Euractiv.
Асиметричен шок
Но докато енергийният шок от 2022 г. засегна цялата еврозона, някои държави членки бяха засегнати повече от други“, се добавя в документа на Комисията, като се казва, че това поставя предизвикателства по отношение на инфлацията и конкурентоспособността.
До 81% от компаниите в някои страни заявяват, че разходите за енергия представляват основна пречка за техните дългосрочни инвестиционни решения, докато делът е само 24% в други страни от ЕС, според проучване от октомври на Европейската инвестиционна банка.
Асиметричният характер на шока може да се обясни с различната зависимост на страните от ЕС от вноса на руски газ, чиито цени рязко скочиха през 2022 г. след икономическите санкции, наложени на Москва заради войната в Украйна.
Страните от ЕС са заделили 540 милиарда евро за защита на индустриите и домакинствата от нарастващите разходи за енергия от началото на кризата, като само Германия е инжектирала 158 милиарда евро в икономиката си, според мозъчния тръст Bruegel.
Диференцираното въздействие на увеличението на разходите за енергия е отчасти резултат от разликите в пакетите за енергийна подкрепа, които страните въведоха в отговор на кризата, като националната бюджетна подкрепа варира от около 2,6% до 0,10% от БВП в еврозоната“, съобщава Комисията.
Това направи енергийните компании в по-бедните страни от ЕС по-изложени на външни енергийни сътресения, особено в Източна Европа, където правителствата с финансови затруднения не оказват особена подкрепа на комуналните компании, посочва S&P Global Ratings.
Смятаме, че предизвикателствата за достъпност са по-остри в Източна Европа, тъй като средният БВП на глава от населението е значително по-нисък, отколкото в Западна Европа“, казват S&P.
В отговор правителствата в тези страни може да се изкушат да въведат отново данъци върху неочакваните печалби, които бяха въведени в разгара на кризата през 2022 г., прогнозират от S&P.
Цените на енергията ще останат високи до 2025 г. и ще паднат рязко след това
Други краткосрочни рискове включват руско-украинската война и конфликта в Близкия изток, които в момента засягат морските маршрути в региона“, каза Паоло Джентилони, комисарят на ЕС по икономиката.
Ако тази ситуация продължи или се влоши, възможните последици за цените и прекъсването на веригата за доставки може отново да подхранят инфлационния натиск“, каза той на пресконференция след срещата на Еврогрупата.
Продължаващото геополитическо напрежение в съседните на ЕС страни ни напомня, че ще продължим да виждаме високи цените на енергията за известно време“, призна Паскал Донохоу, ирландският министър на финансите, който председателства срещата на министрите в Брюксел. “Признаваме необходимостта да намалим излагането си на глобалните колебания на цените в енергийния сектор. И че това може да стане само чрез координация и чрез по-добра интеграция. Основните начини за постигане на това е да продължим да диверсифицираме енергийните източници, да ускорим внедряването на възобновяеми енергийни източници, да декарбонизираме икономиката и да стимулираме междусистемните връзки на европейските електроенергийни пазари“, заяви още той.
Консултантите от McKinsey Global Institute стигнаха по-далеч, като казаха, че Европа трябва да се стреми да намали наполовина цените на електроенергията и газа, за да възстанови конкурентоспособността си спрямо Китай и Съединените щати.
Европа се нуждае от достатъчно достъпна енергия, ако иска да поддържа енергоемки търгуеми индустрии като селско стопанство, химикали, стомана или корабоплаване, за да съответства на други региони“, казват от McKinsey Global.
Междувременно цените на електроенергията в Европа се очаква да останат високи до 2025 г.“, е прогнозата на S&P.
От 2026 г. обаче агенцията очаква цените на електроенергията да паднат рязко на фона на скок в капацитета за възобновяема енергия.
Прочетете още:
Страните от ЕС с първи обмен по завишените цели за климата до 2040 г.