Около 74% от населението на света живее в страни, които зависят от вноса на изкопаеми горива от други страни, според данни на МАЕ от 2022 г. Това е малко по-малко от предишни изследвания от 2018 г., когато се съобщава, че 80% от хората живеят в страни, които са нетни вносители на изкопаеми горива. Промяната се дължи до голяма степен на превръщането на САЩ в нетен износител през 2019 г., след като са били дългосрочен нетен вносител. Общо само 12 държави доставят 80% от нетния износ на изкопаеми горива, се установява в нов доклад на мозъчния тръст Ember.
Много държави разчитат на вноса на изкопаеми горива за по-голямата част от общите си енергийни нужди, включително Япония (87%), Корея (81%), Турция (69%) и Германия (67%). Испания и Италия също се открояват като големи вносители в анализа.
В другия край на спектъра, Китай е запазил относително ниска зависимост от вноса на 21% от енергийните си нужди, като използва вътрешни въглища и чиста електроенергия, като същевременно електрифицира икономиката си.
Ако светът беше разделен на нетни вносители и износители на изкопаеми горива, три четвърти от населението му щяха да живеят в първата група, се посочва още в доклада на Ember. Анализът се фокусира върху енергийната сигурност, която идва от инвестиране във възобновяеми източници.
„Изкопаемите горива са като наемането на дом, възобновяемите енергийни източници са като притежаването на такъв. Разликата е проста: с изкопаемите горива, които продължавате да плащате, цените са извън вашия контрол и наемодателят може да прекрати договора, когато пожелае. Възобновяемите енергийни източници са първоначална инвестиция, но осигуряват дългосрочна стабилност и независимост“, обяснява Дейв Джоунс, програмен директор в Ember.
Новият анализ показва, че вятърната и слънчевата енергия са готови да помогнат на повече страни да станат „собственици“ от енергийна гледна точка.
Слънчевите панели се изплащат само за година
„Въпреки че инфраструктурата за чиста енергия може да изисква първоначална инвестиция, тя освобождава нациите от нестабилен внос на горива и повтарящи се разходи, за разлика от изкопаемите горива“, добавя Джоунс.
Анализът на Ember установява, че разходите за внос на слънчеви панели се възвръщат само за една година в сравнение с разходите за внос на изгаряне на газ в електроцентрала. Вносът на един гигават слънчеви панели струва 100 милиона долара, въз основа на средните цени за 2024 г. Това е еквивалентно на внос на достатъчно газ за генериране на същото количество електроенергия за една година.
Но вносът на изкопаеми горива е постоянен разход за страните. Така слънчевите панели бързо се изплащат. При 30-годишен живот на слънчевите панели спестяванията са еквивалентни на 30 години разходи за внос на газ при цени от 2024 г.
Преходът към чиста енергия в света се ускорява, като 40% от електроенергията е генерирана от нисковъглеродни източници миналата година, се казва в друг анализ на Ember, публикуван по-рано този месец.
Слънчевата енергия и вятърът вече биха могли да генерират достатъчно електричество, за да заменят глобалното търсене на бензин от моторни превозни средства, ако глобалният автомобилен парк с бензинови автомобили беше изцяло електрически, добавят анализаторите.
Как ще се включат възобновяемите енергийни източници в плановете за енергийна сигурност на Европа?
Министри и ръководители на енергийния сектор ще се съберат в Лондон за срещата на върха на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за бъдещето на енергийната сигурност. Конференцията, която се определя като глобално усилие за справяне с множество енергийни предизвикателства, ще се проведе на 24 и 25 април.
На срещата, домакинствана от енергийния министър на Обединеното кралство Ед Милибанд и изпълнителния директор на МАЕ Фатих Бирол, МАЕ ще пусне нова рамка за енергийна сигурност, идентифицирайки ключови рискове и възможности, както и набор от препоръчителни действия.
МАЕ е изиграла значителна роля при оформянето на политиката на ЕС за декарбонизация преди, включително разработването на Европейската зелена сделка и плана RePower EU.
Откакто Комисията на ЕС стартира плана REPowerEU през май 2022 г., вносът на втечнен природен газ и тръбопроводен газ от Русия е намалял от 45% през 2021 г. на 19% през 2024 г. Възобновяемите енергийни източници замениха газа и помогнаха за защитата на европейските страни от външни ценови шокове.
„Европейските лидери знаят, че газът не гарантира енергийна сигурност – паднахме в този капан преди 2022 г.“, казва Юлиан Попов, бивш министър на околната среда на България и старши сътрудник в мозъчния тръст „Стратегически перспективи“.
ЕС се стреми да постигне пълна енергийна независимост от Русия до 2027 г. На срещата в Лондон Бирол и Милибанд със сигурност ще подчертаят, както много пъти досега, че успешният енергиен преход и енергийната сигурност вървят ръка за ръка.
