Река Юкон, която тече през Аляска към Берингово море, ерозира вечната замръзналост по бреговете си и носи утайки надолу по течението. Тъй като планета се затопля, тази вечна замръзналост ерозира по-бързо и освобождава токсичен метал в околната среда – живак.
Въпреки че този процес не представлява токсична заплаха днес, неговото въздействие ще нараства с времето. Постепенно се натрупва в хранителната верига с риба и диви животни, консумирани от хората, което представлява бъдеща заплаха, съобщава Евронюз.
Ново проучване, публикувано от изследователи от Университета на Южна Калифорния (USC), разглежда по-точни начини за измерване на обхвата на проблема с живака в Арктика.
Защо има живак в Арктика?
Естествената атмосферна циркулация означава, че замърсителите са склонни да се движат към по-отдалечени географски ширини. Това води до натрупване на живак в Арктика, където се абсорбира от растенията, които след това умират и стават част от почвата. Той замръзва и остава в земята в продължение на хиляди години и концентрациите на живак са се натрупали в почвата. В този си вид живакът не е особено опасен.
Токсичният метал обаче се освобождава, когато почвата се размрази – нещо, което е все по-срещано с изменението на климата. Арктика се затопля четири пъти по-бързо от средното за света. В резултат натрупаният в почвата живак сега се освобождава в околната среда. Това може да представлява сериозна заплаха за околната среда и здравето на 5 милиона души, живеещи в Арктика, както и на повече от 3 милиона души, които живеят в райони, където се очаква вечната замръзналост да изчезне напълно до 2050 г.
„Тази гигантска живачна бомба в Арктика чака да избухне“, предупреждава съавторът на изследването Джош Уест, професор по науки за Земята и екологични изследвания в USC.
Рискът от консумация на живак чрез питейна вода е минимален, а и повечето хора вече са изложени на известно ниско ниво на живак в диетата си. Ерозираните седименти също често се отлагат по-надолу по течението на реката. Разбирането на динамиката на това движение е жизненоважно за разбирането на мащаба на заплахата за арктическите общности.
Прогнозиране на проблема със замърсяването с живак в Арктика
Новото изследване разглежда по-точен метод за измерване на количеството живак, освободен от вечната замръзналост от реката, както и оценка на общия живак, очакващ освобождаване.
При предишните методи за оценка на нивата на този токсичен метал резултатите варират значително. Основни проби са взети само от горните три метра вечна замръзналост.
Новото проучване вместо това анализира живака в седиментите в речните брегове и пясъчните ивици, прониквайки в по-дълбоките слоеве на почвата. Установено е, че нивата на токсичния метал са в съответствие с по-високите оценки от предишни проучвания, което според изследователите означава, че техният метод вероятно е и по-точен.
Екипът също използва сателити, за да види как течението на река Юкон може да се промени през следващите години и как това може да повлияе на ерозията на натоварените с живак речни брегове. Те се надяват, че анализът ще помогне да се предвиди движението на този замърсител.
Изследователите също установиха, че утайката с по-фини зърна съдържа повече живак от тази с едри зърна. Това предполага, че различните видове почви могат да носят различни рискове.
„Вземането под внимание на всички тези фактори трябва да ни даде по-точна оценка на общия живак, който може да бъде освободен, тъй като вечната замръзналост ще продължава да се топи през следващите няколко десетилетия“, казва Изабел Смит, докторант в USC и съответният автор на изследването.
