Въпреки че ЕС съсредоточи голяма част от усилията си за индустриална декарбонизация върху производството и използването на водород, в една фабрика западно от Милано, Италия, е в ход тиха революция – електрифицирането на топлина при по-ниски температури.
Индустриалното търсене на топлина е един от най-големите двигатели на потреблението на енергия. Голяма част от това търсене е за температури под 200°C, което представлява 37% от промишленото потребление в Германия, според проучване на базирания в Берлин мозъчен тръст Agora Energiewende.
Големите термопомпи са отгоре в списъка с усилията за декарбонизиране на търсенето на топлина. Подобно на термопомпи за къщи или апартаменти, тези машини използват електричество, за да умножат топлината на околната среда във въздуха, земята или водата. Но за разлика от домашните версии, те са стотици пъти по-мощни, струват милиони евро и могат евтино да произвеждат температури до 200 °C – ако са снабдени с правилния източник на топлина.
Промишлената топлина под 200°C обикновено се използва за производство на пара, например в химическата промишленост, или за процеса на сушене в производството на хартия.
Италианският доставчик Turboden инсталира 12 MW термопомпа в цех за целулоза и хартия във Финландия. Задачата на термопомпата е да улови 100 °C топлина от фабричните изгорели газове и да я повиши до 170 °C, предава Euractiv.
Голям потенциал, непосредствени предизвикателства
Досега Брюксел съсредоточаваше голяма част от усилията си за индустриална декарбонизация върху производството и използването на водород, газ с чисто изгаряне. Тази технология е много по-подходяща за постигане на по-високи температури – останалите 63% от потреблението на промишлена топлина.
Към индустриалните и битовите термопомпи обаче няма същото внимание – предварително обявен план за действие беше свален от дневния ред на комисията през декември миналата година.
Все още е икономически трудно за големите термопомпи. Това се дължи на два основни фактора – ниските цени на газа и високи капиталови разходи“, казва един от водещите експерти в сферата в Европа Ян Розенов, ръководител на мозъчния тръст за чиста енергия Проект за регулаторна помощ (RAP).
Докато големите термопомпи могат да бъдат по-евтини за работа от генерирането на топлина от изкопаеми горива, първоначалните инвестиционни разходи обикновено са по-високи. Но Андреа Магалини, генерален мениджър на Turboden за бизнес отдела за отопление, остава оптимист.
Предвиждам сериозно развитие на пазара на термопомпи през следващото десетилетие Глобалният пазар на големи термопомпи може да нарасне с 15% годишно и да достигне оборот до 40 милиарда долара до 2030 г.“, казва той.
Европейската енергийна криза и нарастващият натиск за декарбонизация са основните причини за внезапния скок в търсенето на големи термопомпи.
Turboden от своя страна се стреми да завладее малък дял от този пазар: до 2026 г. компанията иска да увеличи продажбите си от 120 милиона евро годишно до 200 милиона евро, според главния изпълнителен директор Паоло Бертуци – най-вече на фона на продажбата на повече термопомпи, които компанията започва да предлага едва през 2019 г.
Съвсем други са плановете на големите играчи на този растящ пазар. Водещата роля се пада на немските титани Siemens Energy и Maschinenfabrik Augsburg-Nürnberg (MAN). Siemens наскоро сключи сделка с Heineken за доставка на 15 големи термопомпи за пивоварните на бирената компания до 2025 г.
Три сектора повишават търсенето
Наред с индустриалните процеси два други ключови сектора предизвикват интерес към декарбонизираната топлина“, казва Бертуци.
Първо, има централизирано отопление за жилищните квартали. MAN изгражда огромен проект от 50 MW, за да осигури отопление на 25 000 домове в датския град Есберг. Проектът ще използва морска вода като местен източник на топлина, повишавайки температурите, преди да изпомпва топлата вода в домовете.
Второ, има улавяне на въглерод, което изисква зелена топлина. Проектите за улавяне на въглерод все още не са реализирани в мащаб, но в крайна сметка термопомпите ще произвеждат парата, необходима за зареждане на критични химикали.
