Изменение на климата, демографски промени, технологии и геополитика. Това са променящите се „структурни сили“, които правят света по-малко стабилен, се казва в Доклада за глобалните рискове за 2024 г. на Световния икономически форум, цитиран от esgnews.com.
Екстремни метеорологични условия, погрешна информация или дезинформация, генерирана от ИИ, криза с разходите за живот, кибератаки и социално-политическа поляризация – всички тези фактори вече засягат милиарди животи.
Въздействието и графикът на всяка рискова област са различни, както и нашият шанс да ги смекчим или да се подготвим за тях. Когато се комбинират, рисковете се увеличават – конфликтът вреди пряко на планетата и предотвратява така необходимите съвместни действия срещу изменението на климата. Напредъкът в ИИ може да доведе до кибернетични уязвимости. Високите лихвени проценти излагат малките и средните предприятия и силно задлъжнелите държави на дългови затруднения.
Но докато рисковете през 2024 г. рисуват мрачна картина, най-лошите им резултати не са неизбежни.
Световният икономически форум разговаря с експерти за някои от най-големите рискове тази година: кибернетична сигурност, неблагоприятни резултати от ИИ и екстремни метеорологични явления, за да получи тяхната представа за решенията и потенциала за смекчаване.
Екстремни климатични явления
Класиране на риска: 2-ро в 2-годишен хоризонт и 1-во в 10-годишен хоризонт
Гил Айнхорн, ръководител на Иновации и трансформация, Център за природа и климат, Световен икономически форум:
Това, което е необходимо, е мислене, което признава пълния мащаб на риска, като същевременно поддържа оптимизма, че можем и ще реагираме по начин, за да избегнем или смекчим най-лошите рискове.
Екстремни метеорологични явления, критична промяна в системите на Земята (нов участник тази година), загуба на биоразнообразие и колапс на екосистемите са първите три дългосрочни риска, представени в Доклада за глобалните рискове през 2024 г. Те са взаимосвързани и взаимно се подсилват.
Внезапните и необратими промени в системите на Земята водят до по-екстремни метеорологични явления и рискуват колапс в екосистеми, които не са добре адаптирани към новия климат.
Приоритетното решение е по-бързо намаляване на емисиите и надеждни стъпки от всички участници в нашата икономическа система за ускоряване на скоростта и мащаба на чист преход.
Намаляването на човешките емисии е най-бързият лост за отлагане или избягване на критични промени в земните системи.
След като бъдат достигнати повратни точки на климата, природните системи на Земята засилват промените и забавянето им възможно най-дълго ще даде време на нашата цивилизация да разработи подходящи стратегии за адаптиране и устойчивост.
Тук се крие вторият приоритет за справяне със системния колапс от екологичния риск: ефективно адаптиране към предстоящите промени. С покачването на морското равнище е необходима екосистема от взаимосвързани решения за справяне със заплахите за човешкия живот, ландшафта и собствеността.
И решенията вече са налице, например иновациите от африкански фермери с опит в управлението на суши и наводнения ще бъдат от решаващо значение за качеството на европейските култури.
Може да се научи много от формите, процесите и екосистемите на природата, които са преживели пет предишни масови изчезвания, за да се създадат по-регенеративни дизайни – известни като биомимикрия.
Трябва да осъзнаем пълния мащаб на риска, но да поддържаме оптимизма, че можем и ще реагираме по начин, който да избегне и смекчи най-лошите рискове от възникване. Ние сме отговорни за потенциалното 6-то масово измиране, но също така сме в уникална позиция да реагираме, за да предотвратим най-лошите му последствия.“
Киберсигурност
Класация по риск: 4-то място в 2-годишен хоризонт
Шон Дойл, ръководител, Инициатива за атлас на киберпрестъпленията, Световен икономически форум:
Технологичното развитие прави разликата в кибернетичните капитали по-голяма в и между държавите. Това прави всички по-уязвими, дори и най-добре защитените организации.
Индустриите в световен мащаб са на прага на технологична трансформация. Тенденциите в киберсигурността и киберпрестъпността се движат от технологичното развитие. Има нужда от разбиране на непосредствените, средносрочните и дългосрочните последици от тези технологии за състоянието на киберсигурността на всяка организация.
Нововъзникващите технологии могат да осигурят решения за кибернесигурността, но има индикации, че развитието ще бъде от полза за организациите и обществата, които вече са най-напреднали и най-добре защитени от кибернетични заплахи.
Разликата между организациите, които са в състояние да направят себе си киберустойчиви, и тези, които не могат, нараства. Например, кибератаки приемат нови технологии, за да увеличат броя на пазарите, към които могат да се насочат. Отговорът на това изисква инвестиции и придобиване на таланти, с които много организации или не могат да се справят, или не знаят как. Поради това делът на организациите, които могат или да се защитят от кибератаки, или да се възстановят от кибератака, намалява.
Тази разлика в киберкапитала ще има по-изразено социално въздействие през 2024 г. поради сближаването между киберпрестъпността и тежката престъпност в някои региони. Например през август 2023 г. ООН съобщи, че най-малко 220 000 души са били жертви на трафик в Югоизточна Азия и са били принудени да работят чрез онлайн измами.
Тъй като организациите се надпреварват да възприемат нови технологии, като генеративен ИИ, те не трябва да изпускат от поглед рисковете, създадени от добре маркирани приложения в близко бъдеще на други технологии като квантовите изчисления. Технологичното развитие прави разликата в кибернетичните капитали по-голяма в рамките на и между държавите. Това прави всички по-уязвими, дори най-добре защитените организации, а решенията за сътрудничество, които подкрепят тези, които най-малко могат да се защитят, ще бъдат от полза за всички.“
Неблагоприятни резултати от ИИ технологиите
Класация по риск: 6-то място в 10-годишен хоризонт
Бенджамин Ларсен, ръководител, Изкуствен интелект и машинно обучение, Световен икономически форум:
Устойчивият диалог полага основата за по-голямо сътрудничество и потенциално обръщане на цифровата фрагментация.
При справянето с предизвикателствата, породени от бързия напредък на ИИ и технологиите, серия от проблеми и иновативни решения излизат на преден план. Рискът от концентрация на пазара и неговото потенциално въздействие върху стимулите за национална сигурност налагат съгласувани усилия за подобряване на глобалните управленски структури. Инициативи като Консултативната група на високо ниво на ООН и декларацията от срещата на върха за безопасността на ИИ в Обединеното кралство, включваща Китай, САЩ, ЕС, Руанда, Южна Корея, са пример за стъпки в правилната посока. Въпреки че една дългосрочна цел е да се работи за хармонизирани регулаторни режими, това са важни първоначални усилия, насочени към по-голяма ангажираност на заинтересованите страни на международно ниво.
Интегрирането на ИИ в конфликтни решения крие рискове от непреднамерена ескалация и асиметрично овластяване на злонамерени участници. Нормативните рамки, като например Политическата декларация за отговорно използване на ИИ за военни цели и автономия, стартирана през 2023 г., имат за цел да ръководят отговорното разработване и внедряване на ИИ от страна на държавите. Освен това сътрудничеството в областта на изкуствения интелект и кибервойната се счита за важно за ефективно справяне с тези рискове.“
Прочетете още:
