Нов доклад на Световната банка посочва един от най-големите проблеми в енергийната политика на ЕС – енергийната ефективност остава широко пренебрегвана, въпреки че дава голяма възвръщаемост. За всяко инвестирано евро средната възвръщаемост е от 3 до 5 евро. Въпреки това финансирането, регулирането и политическият фокус все още са недостатъчни, се казва в доклада.
Тъй като се очаква търсенето на енергия да нарасне с 30% през следващото десетилетие, енергийните експерти предупреждават, че инвестициите в ефективност трябва почти да се утроят до 2030 г., за да се постигнат климатичните и икономическите цели.
Анализът разкрива, че две трети от първичната енергия в света се губи или разхищава. И все пак само 8% от финансирането за чиста енергия в страните с ниски и средни доходи е насочено към енергийна ефективност. Тази неефективност представлява икономическа загуба, еквивалентна на 5% от световния БВП.
Сградите – както нови, така и стари – са посочени като най-голямата възможност. Дори високотехнологичните съоръжения като центрове за данни не успяват, особено с нарастването на търсенето от системи с изкуствен интелект и охлаждане.
„Докладът ясно показва, че енергийната ефективност не се възпрепятства от липсата на технологии, а от това колко бавно ги прилагаме. Вече имаме ефективни решения. Но вместо да ги използваме широко, по-голямата част от финансирането все още отива за физически подобрения или енергоснабдяване. Интелигентните, софтуерно задвижвани обновявания все още липсват – въпреки че могат да доведат до бързи резултати“, казва Донатас Карчаускас, главен изпълнителен директор на Exergio, компания, разработваща инструменти, базирани на изкуствен интелект, за оптимизиране на потреблението на енергия в сградите.
Три бариери
Анализът подробно описва три постоянни бариери – слаби политики, липса на цифрови стандарти и пилотни проекти, които остават твърде малки за мащабиране. Тези констатации отразяват това, което компаниите за енергийна ефективност виждат на място. Световната банка препоръчва ефективността да се третира като критична инфраструктура, а не като второстепенно допълнение. Тя призовава правителствата да засилят националните строителни норми, да създадат стимули, подкрепени от комуналните услуги, и да реформират ценообразуването на енергията, за да отразява действителните разходи и рискове.
„Регулациите днес стимулират новото предлагане повече, отколкото намаленото търсене. Но ако искаме да захранваме повече с по-малко енергия, се нуждаем от по-интелигентни мрежи и по-интелигентни сгради. Енергийната ефективност не означава да използваме по-малко. Тя означава да хабим по-малко. Точно за това е създадена оптимизацията в реално време“, добавя Карчаускас.
Едно от най-належащите опасения, повдигнати в доклада, е липсата на напредък в публичния сектор. Правителствените сгради са сред най-неефективните. Световната банка препоръчва национални програми за модернизация, които използват споделени шаблони, обединени обществени поръчки и отворен достъп до резултатите.
Карчаускас смята, че софтуерът на частния сектор би могъл да ускори тези усилия.
„Оптимизирането не отнема години. Помогнахме за намаляване на сметките за енергия с 15-30% за няколко месеца в офис сгради, университети и здравни системи. Модернизациите не изискват голямо строителство – само достъп до данни и воля за действие“, посочва той.
Докладът идентифицира ясни и мащабируеми решения за премахване на бариерите, свързани с фрагментираното управление и високите транзакционни разходи. Те включват хармонизиране на стандартите в различните страни, предоставяне на кредитни гаранции за намаляване на риска за инвеститорите и по-широк достъп до данните за ефективността на проектите.
Световната банка подчертава, че недостигът не е технически, а институционален. През 2023 г. страните са постигнали средно само 1% годишно подобрение на енергийната ефективност, което е далеч под необходимите 4%. Нуждата е особено спешна в страните със среден доход, изправени пред бързо нарастващо градско и индустриално търсене. Както става ясно от доклада, основната бариера сега са действията, а не инструментите.
„Не ви е нужно ново устройство. Трябва да започнете да използвате правилните инструменти в точното време. Цифровите модернизации са бързи, евтини и мащабируеми – но изискват политическа и оперативна воля. Ако страните са сериозни по отношение на декарбонизацията, оттук трябва да започнат“, е заключението на Карчаускас.
