Светлинното замърсяване нараства с около 2% всяка година. А изкуствената светлина може да наруши живота на безброй същества, карайки мигриращите птици да се объркат, нощните животни да изпитват проблеми с размножаването и дори да променя моделите на сън и биологичните ритми на хората.
Ново проучване обаче разглежда по различен начин друг процес, засегнат от светлинното замърсяване – въглеродното отделяне на екосистемите. Анализът предполага, че сиянието на градовете и селата може да променя естествения баланс на въглеродния цикъл.
Как изкуствената светлина променя екосистемите?
Проучването, публикувано в Nature Climate Change, е първото, което демонстрира как изкуствената светлина променя въглеродния баланс на екосистемите. То се фокусира върху 86 места в Северна Америка и Европа, като използва сателити и мониторинг на въглеродния поток за оценка на екосистемите. Тези два континента са с най-значително светлинно замърсяване.
Изследователите са установили, че изкуственото замърсяване през нощта увеличава дишането на екосистемата: растенията, микробите и животните отделят повече въглероден диоксид. Не е наблюдавано обаче съответно увеличение на фотосинтезата, процесът, който растенията премахват от атмосферата. Откритията показват, че светлинното замърсяване нарушава фундаменталните енергийни ограничения върху метаболизма на екосистемата.
„Това е широко разпространен проблем, който променя начина, по който функционират екосистемите, нарушава енергийните потоци, поведението на животните, местообитанията и природните модели. Казано по-просто, по-ярките нощи водят до по-голямо отделяне на въглерод, което е лоша новина за нашата планета“, казва д-р Алис Джонстън, старши преподавател по наука за екологични данни в университета Кранфийлд, която ръководи изследването.
Какво може да се направи?
Проблемът със светлинното замърсяване може лесно да бъде решен.
„За разлика от изменението на климата, бихме могли да намалим светлинното замърсяване почти за една нощ с по-добър дизайн на осветлението. Въвеждането на спектрално чувствителни технологии за осветление е незабавно и постижимо подобрение“, посочва Джонстън.
Осветлението също така представлява повече от 15% от световното потребление на електроенергия. Намаляването на светлинното замърсяване може да помогне за намаляване на въздействието на сектора върху климата.
„Справянето със светлинното замърсяване представлява рядка печеливша ситуация за околната среда, енергийната ефективност и благосъстоянието“, добавя Джонстън.
Авторите на доклада подчертават още, че светлинното замърсяване трябва да бъде включено в климатичните модели и оценките на глобалните промени.
„Около една четвърт от земната повърхност сега е подложена на някакво ниво на изкуствено осветление през нощта. Нашите открития показват, че този нарастващ отпечатък би могъл значително да промени глобалния въглероден баланс, ако не му се обърне внимание“, посочва Джим Харис, професор по екологични технологии и съавтор на изследването.
Как Европа се бори със светлинното замърсяване?
В Европа няма широко разпространена, единна регулация относно светлинното замърсяване. Някои страни имат национални закони, които го ограничават, като например Франция, Хърватия, Словения и Чехия. Градовете и някои региони също имат стандарти. Някои страни, като Австрия и Ирландия, имат необвързващи насоки, а не приложимо законодателство.
На целия континент и извън него, програмата „Международни места за тъмно небе“ включва локации по целия свят, които опазват и защитават тъмнината нощем. В момента има 24 такива резервата, специално защитени от светлинно замърсяване, повечето от които се намират в Европа. Те включват Националния парк Севен във Франция, Националния ландшафт Кранборн Чейс в Англия и биосферния резерват Рьон в Германия. Зоологическата градина Артис в Амстердам наскоро беше класифицирана като „градско място за нощно небе%, първата зоологическа градина в света, получила сертификат DarkSky.
