Светът не изпълнява обещанието, дадено на глобалните преговори за климата миналата година, да утрои количеството вятърна енергия. Това се казва в доклад на енергийния мозъчен тръст Ember, съобщава Евронюз.
Миналия декември страните на конференцията за климата на ООН COP28 се ангажираха да утроят цялата възобновяема електроенергия до 2030 г. Вятърната енергия специално трябва да се утрои, за да се постигне това, според Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Проучвайки националните цели, определени от 70 държави, които представляват 99 процента от съществуващата вятърна енергия, Ember, енергийна организация с нестопанска цел, базирана в Лондон, предвижда, че през следващите шест години вятърната енергия ще се удвои, а не утрои, в сравнение с базовата линия за 2022 г.
Докладът разглежда вятърните турбини както на сушата, така и в морето.
„На правителствата им липсва амбиция по отношение на вятърната енергия и особено вятърната енергия на сушата. Вятърът не получава достатъчно внимание“, казва Кати Алтиери, анализатор на електроенергията в Ember.
Вятърът често духа най-силно, когато слънцето не е високо в небето, което го прави добро допълнение към слънчевата енергия в усилията за производство на чисто електричество 24 часа на ден.
Кои страни вероятно ще пропуснат своите цели за вятърна енергия?
Докладът измерва напредъка на страните към собствените им цели. САЩ е в най-слаба позиция по този показател, като им липсват 100 гигавата, или достатъчно за захранване на повече от 30 милиона домове.
Втората по големина разлика между националните цели и вятърните проекти в процес на разработка е в Индия с повече от 30 гигавата. Въпреки значителния вятърен потенциал, само 4 процента от електроенергията в Индия идва от вятър.
Най-добре класираните страни по този показател са Бразилия и Финландия, които са на път да надвишат целите си за вятър съответно с 15 и 11 гигавата. Те са сред едва 10 държави, които надминаха целите си. Седем от 10-те са от Европа, включително Турция.
Държавите със силен вятър не успяват да използват своя потенциал
Браян О’Калахан, водещ изследовател в Училището по предприемачество и околна среда към Оксфордския университет, Англия, посочва, че технологията е ключова. Вятърът е по-силен на височина, така че по-високите турбини могат да произвеждат повече електричество.
„През последните две десетилетия се наблюдават драматични технологични подобрения, водещи до по-високи турбини, особено в морето. Това означава, че има голяма възможност за страните, които желаят да се възползват от нея. Скоростта на вятъра също има значение. Удвояването на скоростта на вятъра води до осемкратно увеличение на мощността. Повечето крайбрежни нации почти не са се възползвали от своите офшорни вятърни ресурси. Обединеното кралство е отличен пример“, казва О’Калахан.
Някои страни имат силен вятър, но едва са започнали изграждането на вятърни турбини. Алтиери посочва Русия, Япония и Южна Корея в тази категория.
Според NREL Русия има най-голям ветрови потенциал от всяка страна, но Ember казва, че е генерирала по-малко от 1% от електроенергията си от вятър през 2023 г.
Защо тези страни изостават във вятърната енергия?
Джон Райли от Масачузетския технологичен институт, който е изучавал енергийната политика и изменението на климата в продължение на 45 години, казва, че Русия не се е ангажирала с намаляване на емисиите на парникови газове.
„Има огромни количества природен газ и въглища, така че няма истински икономически стимул за тях да развиват вятърна енергия“, посочва той.
Подобно на много острови, Япония също е много ветровита, но генерира малко над 1% от енергията си от вятъра.
„Океанът е много дълбок, само малко встрани от Япония, така че това прави построяването на вятърни паркове по-трудно. Страната също е стръмна планинска, което затруднява поставянето на турбини“, казва Райли.
Проблемите в Южна Корея пък са свързани с тежкото регулиране и съпротивата от страна на общественото мнение.
Падащите цени позволиха на слънчевата енергия да засенчи вятърния сектор
В по-общ план падащата цена на слънчевата енергия може да помогне да се обясни сравнителната липса на интерес към вятъра.
„Когато бяха поети много от тези големи ангажименти, вятърът изглеждаше като най-евтиният възобновяем енергиен източник. Но от 2020 г. цената на слънчевата енергия е паднала драстично“, казва Райли.
Докато някои страни изостават, водещият автор на изследването Алтиери казва, че има причини за насърчение. Тя прогнозира, че Европа и Китай ще продължат да бъдат доминиращи в разширяването на производството на електроенергия от вятъра.
