Светът не прави достатъчно усилия да спре обезлесяването и деградацията на горите до 2030 г. Въпреки международните ангажименти, 6,37 милиона хектара гори бяха изгубени само през 2023 г. Докладът „Оценка на горите 2024 г.: Гори под огън“ повдига критична тревога относно влошаващото се състояние на глобалното обезлесяване и деградация, предава Euractiv.
Горите са от съществено значение за борбата с изменението на климата и загубата на биоразнообразие, но те са изправени пред продължаващи заплахи, предизвикани от човека, включително обезлесяване, деградация и пожари. Този натиск изостря климата и социалните неравенства. Докладът твърди, че въпреки че възстановяването на горите е възможно, то не може напълно да замени сложността и функцията на оригиналните екосистеми. Необходими са незабавни действия, за да се предотвратят по-нататъшни щети. Ключовите проблеми, подчертани в доклада, включват високи нива на обезлесяване на тропическите гори, значителна загуба на първични гори, деградация на горите и нарастваща интензивност на горските пожари.
Усилията за възстановяване са възпрепятствани от неадекватни данни и непоследователен мониторинг, докато загубата на гори продължава в критични за биологичното разнообразие райони. Преобразуването на други естествени екосистеми, като пасища, допълнително усложнява предизвикателството. За постигане на глобалните екологични цели са необходими спешни действия за приоритизиране на опазването и възстановяването на горите, ограничаване на свръхпотреблението и прилагане на широкомащабни инициативи за възстановяване.
Докладът призовава националните правителства да възприемат подход, основан на правата на човека, да прилагат разпоредбите за защитените зони и да се справят с моделите на пожари, предизвикани от човека. Опазването на ключови зони за биологично разнообразие и осигуряването на справедливо управление са от съществено значение за поддържането на горите и техните жизненоважни екосистемни функции.
Надежда и трудности
Анализ на изследователя на горите Робърт Наси, който се позовава на същия доклад, описва 2024 г. като година, белязана както от напредък, така и от предизвикателства за глобалните гори. Докато иновативните технологии и международното сътрудничество дават надежда, горите продължават да са изправени пред сериозен натиск.
Страни като Бразилия и Индонезия са направили значителни крачки в намаляването на обезлесяването чрез по-строги разпоредби и практики за устойчиво управление. Технологиите, особено сателитните изображения, изиграха важна роля за наблюдението на здравето на горите и откриването на незаконни дейности. Местните общности, чиито традиционни практики допринасят за устойчивото управление на горите, са признати за тяхната жизненоважна роля в опазването, особено в райони като Амазонка, където степента на обезлесяване е намаляла.
Въпреки положителните стъпки Наси посочва, че остават предизвикателства, особено изменението на климата, което продължава да оказва натиск върху горите. Повишаващите се температури, променящите се модели на валежите и по-честите горски пожари засилват заплахата. Докато темповете на обезлесяване в Амазонка са намалели, други тропически региони изпитват увеличение на обезлесяването, предизвикано от незаконна сеч и неустойчиво използване на ресурсите. За да се отговори на тези предизвикателства, Наси заключава, че е необходим многостранен подход, включително международно сътрудничество, силно управление, устойчиво земеделие и овластяване на местните общности.
Пренасочване на амбициозните цели на Европа
Европейският съюз си е поставил амбициозни цели за справяне с изменението на климата и спиране на обезлесяването и деградацията на горите, с различни политики, които са въведени или очакват пълно изпълнение. Естествената роля на европейските гори като уловители на въглерод обаче е под сериозна заплаха поради екстремни метеорологични явления, пожари, болести и неустойчиви горски практики, които превърнаха много гори от абсорбатори в емитери на въглерод.
Например, предложената от Европейската комисия цел за 90% нетно намаляване на емисиите на парникови газове за 2040 г. се смята за недостатъчна предвид неотложността на климатичната криза. Тъй като се очаква 2024 г. да бъде най-горещата година в историята и вече има значително въздействие върху околната среда, критиците твърдят, че предложението не отговаря на мащаба на необходимите действия.
Световният фонд за дивата природа (WWF) подчертава значението на опазването на природата, прилагането на законодателството за биоразнообразието и приоритизирането на основани на природата решения за адаптиране към климата.
