Три европейски държави се нареждат сред страните, изправени пред най-големите човешки и икономически жертви от екстремните метеорологични условия, се казва в нов доклад. Публикуван от 2006 г. насам, индексът на климатичния риск на Germanwatch е един от най-продължителните годишни отчети за въздействия, свързани с климата. Той анализира как екстремните метеорологични явления оказват влияние върху страните по света, предава Евронюз.
Анализът от 2025 г. установи, че екстремните метеорологични събития, пряко свързани с климатичната криза, са причинили повече от 765 000 смъртни случая по света между 1993 г. и 2022 г. Той показва още, че през този период са регистрирани над 9400 екстремни метеорологични явления, причинявайки преки икономически загуби от близо 4,2 трилиона долара. Наводненията, бурите, горещите вълни и сушата са най-вредните събития. Силните бури са причинили най-значимите икономически щети, възлизащи на общо 2,3 трилиона долара.
Три държави-членки на ЕС попадат в топ 10 на най-засегнатите държави през този 30-годишен период с десетки хиляди смъртни случаи и огромни икономически загуби от климатичните явления.
Италия
През 30-годишния период, който докладът обхваща, Италия е петата най-засегната държава в света. Страната отчита 38 000 смъртни случая и близо 60 милиарда долара икономически загуби от екстремни климатични условия между 1993 г. и 2022 г. Germanwatch казва, че 2003 г. и 2022 г. са били „забележителни с изключително високия брой смъртни случаи, свързани с високите температури и щетите от суша, горски пожари, намалена селскостопанска производителност, щети на инфраструктурата и напрежението върху здравните услуги и енергийните мрежи“. Докладът също така посочва тежки наводнения по река По, които причиниха големи щети през 1994 и 2000 г.
Гърция
Гърция е седмата най-засегната страна в индекса, главно поради високия си брой относителни смъртни случаи – общо 34 000 души са загубили живота си между 1993 г. и 2022 г. Екстремните горещини през 2022 г., когато температурите достигнаха 42,1C в град Фтиотида, взеха повече от 3000 живота. Горските пожари – като тези през 1998 г., 2007 и 2022 г. – са повтаряща се заплаха, засягаща поминъка и причиняваща тежки селскостопански щети. Общите икономически загуби възлизат на над 7 милиарда долара за 30 -годишния период.
Испания
Испания също се класира високо поради броя на жертвите си от екстремно време, свързано с климата. В доклада се казва, че от 1993 г. до 2022 г. страната е преживяла „много екстремни горещи вълни, които са довели до значителни човешки и икономически въздействия“. 2003 и 2022 г. по -специално отбелязаха високи случаи на смърт от екстремна топлина и широко разпространени щети от събития като суши и пожари.
„Изключително необичайни събития включват сушата през 1999 г. в Южна Испания и тежките наводнения през 2019 г. в югоизточната част, довели до жертви и огромни загуби на селското стопанство, собствеността и инфраструктурата“, се казва в доклада.
През тези три десетилетия Испания отбеляза общо 27 000 смъртни случая и икономически загуби от около 25 милиарда долара.
Топлинната вълна от 2022 г.
„Извънредно упорита“ гореща вълна през 2022 г. удари и засегна трите вече споменати държави, заедно с Португалия, България и други големи части на континента. В доклада се казва, че това е основната причина за смъртните случаи през тази година.
Службата за наблюдение на климата на ЕС Коперник казва, че към този момент лятото през 2022 г. е било най-горещото, регистрирано някога в Европа, докато средните температури в югозападна Европа са били най-високите, регистрирани от 1950 г. насам.
Индексът на риска подчертава липсата на климатична амбиция
Тъй като седем от 10-те най-засегнати страни през 2022 г. принадлежат към групата на страните с високи доходи, докладът подчертава необходимостта всички нации да увеличат управлението на риска от климата.
„Страните с високи доходи и високи емисии трябва да признаят спешността на ускоряване на усилията за смекчаване. През последните 30 години загубите на обща стойност 4,2 трилиона долара са сравними с целия БВП на Германия“, казва Дейвид Екщайн, старши съветник по финансиране и инвестиции в областта на климата в Germanwatch и съавтор на индекса.
Докладът предполага, че е в интерес на страните с високи доходи и високи емисии да засилят действията за смекчаване, включително представяне на нови национално определени приноси, които са в съответствие с поддържането на глобалното затопляне под 1,5C.
Germanwatch също така подчертава, че COP29 не успя да постигне нова амбициозна цел за финансиране на климата, която не отчита идентифицираните нужди и неотложността на климатичните предизвикателства в развиващите се страни.