През 2015 г. глобално движение против пластмасата набра значителна скорост след натрапчиво вайръл видео на бедстваща морска костенурка с 4-инчова пластмасова сламка, поставена в ноздрата. Този сърцераздирателен момент, гледан от милиони, предизвика глобален протест и вдъхнови милиони да се присъединят към борбата срещу пластмасовите отпадъци, предава Евронюз.
Как пластмасата промени света?
Само за сто години пластмасата се превърна от важно научно постижение, променящо света, до широко критикувана заплаха за околната среда. Историята на произхода ѝ започва през 1907 г., когато е създаден бакелитът, първата истинска синтетична пластмаса. Това новаторско изобретение поставя началото на изцяло нова ера в науката за материалите. Неговата гъвкавост и рентабилност го направиха незаменим материал в безброй индустрии.
Производството на пластмаса в световен мащаб нарасна от 50-те години на миналия век. Не се обръща обаче много внимание на изхвърлянето на този дълготраен материал. В резултат голяма част от него се озовава в сметища, реки и океани. Според Националния океанографски център всяка година се произвеждат над 300 милиона тона пластмаса. 10 милиона тона от тази пластмаса навлизат в океана, карайки учените да предупреждават за катастрофални последици за екосистемите и морския живот.
Глобално проучване от 2022 г., проведено в 28 държави с над 20 000 участници, разкри силна подкрепа за действия срещу пластмасовото замърсяване. Повече от 75% от анкетираните подкрепят забраните за пластмаси за еднократна употреба, докато 88% одобряват международен договор за справяне с проблема, подчертавайки ясното желание за по-устойчиви опции.
Обществен натиск
Решаващ момент настъпи през 2015 г., когато морският биолог Кристин Фигенер качи кадри на морска костенурка и 4-инчова пластмасова сламка, старателно извадена от окървавената ѝ ноздра. Пластмасата беше заседнала дълбоко в носния проход на костенурката, като навлизаше в гърлото ѝ и силно възпрепятстваше способността ѝ да диша, както и обонянието ѝ – критични сетива за костенурката, когато търси храна.
„Това чуждо тяло вероятно нарушава усещането на костенурката за посока и миграция и може дори да наруши способността ѝ да намери партньор, а също и да се храни“, заяви тогава Фигенер пред Коалицията за замърсяване с пластмаса.
Разстройващият и графичен характер на видеото го направи изключително популярно. Оригиналът вече има повече от 110 милиона гледания в YouTube, с което стартира глобално движение против пластмасата и повишава осведомеността за въздействието, което може да има само една пластмасова сламка.
Кампаниите „Без сламки“ в социалните медии и екологичните организации също изиграха ключова роля в популяризирането на проблема. Те предизвикаха широко обществено недоволство с искания към бизнеса и правителствата да предприемат незабавни действия. През следващите години много компании, държави и институции забраниха или намалиха потреблението на пластмаси за еднократна употреба.
Защо фокусът пада върху сламките?
Сламките се очертаха като един от водещите символи на кризата с пластмасовото замърсяване, като често се появяват на плажовете заедно с безброй бутилки, чанти и чаши. Еколозите изтъкват потресаваща статистика – само американците използват удивителните 500 милиона сламки дневно. Сламките също са олицетворение на удобството за еднократна употреба – често се използват само за минути, преди да бъдат небрежно изхвърлени. За разлика от пластмасовите бутилки, които на теория могат да бъдат рециклирани, сламките са твърде малки и леки, за да бъдат обработвани ефективно.
Те могат лесно да преминат през системите за рециклиране и да се окажат в океаните, което може да бъде фатално за морския живот. Според WWF разграждането на една пластмасова сламка може да отнеме до 200 години, което прави нейното въздействие върху околната среда много по-трайно от мимолетния момент, в който е била използвана. За разлика от по-сложните пластмасови отпадъци, като промишлени риболовни съоръжения, изхвърлянето на сламки е лесна промяна в поведението на потребителите, тъй като изисква минимални лични жертви. С такава ясна и приложима цел движението бързо набра скорост в световен мащаб. В отговор беше създаден и пазар за устойчиви сламки. Бамбуковите и металните сламки за многократна употреба придобиха популярност, тъй като потребителите все повече заменят пластмасата с по-биоразградими продукти.
Политическият и корпоративен отговор
Борбата срещу пластмасите за еднократна употреба придоби глобална сила, като страните по света признават вредата, която те причиняват на крехките екосистеми. Държави като Обединеното кралство, членовете на Европейския съюз, Тайланд, Кения и Китай въведоха законодателство за ограничаване или забрана на пластмасите за еднократна употреба. През юли 2021 г. всички държави-членки на ЕС забраниха пластмасовите чинии за еднократна употреба, прибори за хранене, сламки, пръчици за балони и памучни пръчици. Тези нови мерки отразяват колективните глобални усилия за намаляване на пластмасовите отпадъци и нарастващото признание, че е необходимо спешно законодателство за борба с унищожаването на околната среда.
Корпорациите също обърнаха внимание. Starbucks, McDonald’s и други мултинационални корпорации бързо започнаха да премахват пластмасовите сламки, заменяйки ги с хартиени алтернативи. Някои вериги за бързо хранене също преработиха капаците си, за да премахнат напълно необходимостта от сламки. Докато тези промени сигнализираха за промяна на корпоративната отговорност, те също предизвикаха дебат. Критиците твърдят, че фокусът върху сламките отвлича вниманието от по-големия проблем – а именно мащабното промишлено замърсяване с пластмаса.
