ЕС в момента се намира между икономическия натиск на САЩ и военна заплаха от страна на Русия – затруднено положение, което прави 27-членния блок уязвим пред Вашингтон. Възползвайки се от ситуацията, САЩ предприемат стъпки за създаване на напрежение между ЕС и Китай, ключов търговски партньор за успеха на климатичните обещания на блока за нетни нулеви емисии до 2050 г. За да постигне тази цел, европейската индустрия се трансформира радикално и разчита в голяма степен на основни материали, идващи от Пекин.
Компанията за производство на чипове Nexperia е последният пример за икономическия натиск от страна на Вашингтон към ЕС. Администрацията на Доналд Тръмп оказва натиск върху правителството на Нидерландия да уволни главния изпълнителен директор на Nexperia, Джан Сюеджън. В противен случай компанията рискува да остане в списъка за контрол на износа на САЩ. Искането е било удовлетворено от Нидерландия. Nexperia е дъщерно дружество на китайската Wingtech, като няколко европейски компании, като VW, BMW и Stellantis, зависят от техните компоненти.
Въпреки че Nexperia не е спряла дейността си, конфликтът забавя световното производство и веригите за доставки са сериозно нарушени – реалност, която би могла допълнително да натовари способността на индустрията да постигне обвързващата цел на ЕС за 100% електрически превозни средства до 2035 г.
Генералният директор на Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA) Зигрид де Врис заяви, че ситуацията е тревожна и призова за бързи и прагматични отговори от всички засегнати страни.
„Автомобилните производители предприеха стъпки през последните години за диверсифициране на веригите за доставки, но рискът не може да бъде смекчен до нула. Това е междуиндустриален проблем, който засяга голям брой доставчици и почти всички наши членове“, смята ръководителят на автомобилното лоби.
Ограничението на Китай върху редкоземните метали
Китайско-нидерландският дипломатически инцидент може да навреди на ЕС и способността му да постигне цифровите и климатичните цели на блока. Последното ограничение на Китай върху износа на редкоземни метали – предизвикано от САЩ – може да се окаже решаващо за по-нататъшното развитие на чисти технологии като вятърни турбини, слънчеви фотоволтаични системи или електродвигатели. Европейските производители ще бъдат сред първите, които ще усетят удара, като потенциално ще се сблъскат със забавяне на производството и в крайна сметка с повишаване на разходите.
Съгласно новите ограничения, обявени на 9 октомври, компаниите, които търсят китайски критични суровини за производство на чисти технологии – като холмий, тулий и европий – ще трябва да преминат през обременяващ процес. Производството на батерии в ЕС представлява само 7% от световния пазарен дял, според ACEA, докато Китай е водещ с производство на батерии, представляващо 83% от световното производство.
Освен това 92% от суровините, като графит, използван в анодите на батериите, са силно концентрирани в Китай, като Пекин контролира огромни резерви от добив и рафиниране на този ключов ресурс.
Говорител на Китайската търговска камара към ЕС (CCCEU) заяви, че както Пекин, така и Брюксел имат „споделени интереси в зеления преход“, добавяйки, че ЕС не трябва да разчита прекалено на един-единствен партньор, за да избегне излагане на икономически и политически лостове.
„Въпреки икономическия и технологичен натиск от страна на САЩ, Китай има ясен стимул да работи с Европа, за да поддържа стабилността на световната търговия и да насърчава взаимния растеж“, добави говорителят на CCCEU.
Опасенията относно редкоземните елементи са до голяма степен преувеличени, заяви китайското бизнес представителство в Брюксел, добавяйки, че политиките на Китай „не са насочени към европейски компании“ и че между ЕС и Китай са договорени ускорени канали за улесняване на лицензирането на редкоземни елементи.
Тим Рюлиг, старши анализатор в Института за изследвания на сигурността на ЕС (ISS), постави под въпрос стабилността на ситуацията, отбелязвайки, че европейските компании ще получат лицензи за няколко месеца, но ще трябва да кандидатстват отново, процес, който ще отнеме време и пари.
„Основното безпокойство тук е, че това е и начин да се стимулира закупуването на чисти технологии от Китай в ущърб на местното производство“, смята Рюлиг.
Натиск от Вашингтон
Междувременно Вашингтон продължава да разчита на търговски тарифи, заплахи и искания, като например призива към ЕС да се откаже от руската енергия или да намали значението на ключовите закони за устойчивост, каквито са данъкът върху въглеродните емисии на ЕС, корпоративната надлежна проверка и законите за обезлесяване.
Търговското споразумение между ЕС и САЩ, сключено през лятото, също разкри крехкостта на Европа, тъй като блокът се оказа губещ партньор, смятат критиците, посочвайки ненужните количества скъпа енергия, която ЕС трябва да купува, възлизащи на 250 милиарда долара годишно до 2028 г., 50% мита, прилагани върху стомана, алуминий и мед, и 100% мита върху фармацевтични продукти, наред с други.
„Търговското споразумение между ЕС и САЩ за съжаление потвърждава погрешния наратив на президента Тръмп, че световната търговия е небалансирана и че Съединените щати страдат от тази несправедливост. То също така циментира нов търговски ред, при който митата се приемат като геополитически лост“, пише бившата шведска комисар Сесилия Малмстрьом, понастоящем старши изследовател в мозъчния тръст „Институт за международна икономика Петерсън“ (PIIE).
Каква ще е позицията на Китай?
ЕС води преговори с Китай, а във вторник се очаква среща между европейския комисар по търговията Марош Шефчович и китайския му колега Уанг Уентао. Но въпросите дали Пекин ще бъде благосклонен към ЕС остават.
Фредрик Ериксон, директор-основател на мозъчния тръст Европейски център за международна политическа икономия (ECIPE), смята, че Европа е в позиция на икономическа слабост от дълго време и излизането от тази низходяща спирала би подобрило отношенията със стратегическите партньори.
За Рюлиг от EU-ISS „китайският прагматизъм“ би могъл да бъде възможна стъпка напред в преодоляването на дипломатическите спорове и икономическото напрежение:
„Всичко ще се сведе до това дали китайците, въз основа на своята икономическа оценка, ще определят дали имат какво да губят или да спечелят.“
Европейският комисар по икономика Валдис Домбровскис заяви миналата седмица, че финансовият форум на Г-7 – съставен от Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и САЩ – се е съгласил да запази единен фронт, да координира краткосрочния си отговор на контрола върху износа на редкоземни елементи от Китай и да диверсифицира доставчиците на предстоящата среща в Торонто, насрочена за 30 и 31 октомври.
