Китайските производители на вятърни турбини този месец получиха първата си голяма поръчка от Германия. Азиатската страна набира инерция на европейския пазар, а това създава сериозни притеснения в индустрията на ЕС, че е изправена пред екзистенциална заплаха, предава Euractiv.
Напрежението между Пекин и Брюксел, двата най-големи вятърни пазара в света, е високо и расте всеки ден. Европейската комисия започна разследване дали китайските компании във вятърния сектор се ползват от несправедливи субсидии.
Европа вече има горчив опит със соларната си индустрия. Преди повече от десетилетие бяха предприети действия за ограничаване на китайския внос. В резултат много европейски производители се сринаха.
Китайските производители Goldwind, Mingyang Smart Energy и Windey към този момент представляват по-малко от 1% от вятърния капацитет на Европа. Техните поръчки само за 2023 г. обаче възлизат на 1,2 гигавата, показват данните на WindEurope. Преди това им отне десетилетие да инсталират подобен обем.
Досега тази година европейските поръчки за произведени в Китай турбини са достигнали 546 мегавата.
Първа поръчка от Германия
Това включва поръчка в началото на този месец от проектната фирма Luxcara в Германия с Mingyang за вятърни турбини с общ капацитет от 296 MW. Това беше първата поръчка за произведени в Китай турбини от най-голямата икономика в Европа и германското правителство каза, че ще разгледа внимателно решението.
„Ако веднъж отворите вратата, не можете да я затворите отново“, казва Волфрам Акстелм, управляващ директор на германската асоциация за вятърна енергия BWE, добавяйки, че свръхкапацитетът означава, че китайските конкуренти се стремят да наводнят европейския пазар.
Представители на европейската индустрия казват, че китайските производители предлагат стимули, като отсрочени плащания и цени, които са с до 50% по-ниски от тези на европейските конкуренти.
Четири пъти повече от капацитета на Европа
Според Глобалния съвет за вятърна енергия Китай има производствен капацитет от около 82 GW – повече, отколкото местният пазар успя да поеме миналата година и почти четири пъти повече от европейския капацитет.
Китайската асоциация за вятърна енергия заяви в изявление, че страната не субсидира своите производители на вятърни турбини, добавяйки, че конкурентоспособността идва от размера на пазара – обстоятелство, което е помогнало за намаляване на разходите.
„Антисубсидийното разследване на ЕС срещу китайски вятърни компании не е благоприятно за целите на Европа за развитие на вятърната енергия, нито за постигането на глобалните цели за изменението на климата“, заяви генералният секретар на Китай за ЕС Цин Хайян.
Според него Европа трябва да закупи оборудване от Китай, а ако не го направи, ще изложи на риск климатичните цели на блока, предвид недостига на капацитет за производство на вятърна енергия.
Посещение в Китай
Големи разработчици на вятърни проекти като EnBW и BayWa досега избягваха използването на китайски турбини. В публикация в LinkedIn в началото на юли ръководителят на RWE за офшорна вятърна енергия Свен Утермьолен каза, че е посетил производствените мощности на Mingyang, за да разбере по-добре нейните продукти. Визитата бе в края на юни.
От RWE, вторият по големина разработчик на офшорни вятърни паркове в света, обявиха, че възнамеряват да продължат да работят с утвърдени фирми.
„Силният пазарен растеж обаче означава, че трябва да се разбере дали азиатските доставчици могат да отговорят на нашите изисквания по отношение на технологии, качество, безопасност и рентабилност“, заяви Утермьолен.
Mingyang е единствената компания, която ще гарантира доставката на модел от 18,5 MW до 2028 г. Офшорна турбина с мощност 18 MW може да произведе достатъчно енергия за захранване на повече от 30 000 домакинства.
Амбицията на китайските компании си личи от размера на продукцията им. Mingyang произвежда офшорни турбини с диаметър на ротора от 260 метра, сред най-големите в индустрията.
Ще започне ли Китай да произвежда в Европа?
Въпреки предизвикателството да доставят гигантско оборудване, Mingyang и повечето други китайски производители на турбини нямат производствени съоръжения в Европа. Vensys, подразделение на Goldwind, е изключение. Компанията планира да произведе модел на вятърна турбина с 86-метрови перки във фабриката си във Ферейра, Испания.
Zhenshi Holding Group през март придоби фабрика на Airbus в Испания за производство на перки на вятърни турбини.
Евгения Голишева, вицепрезидент по стратегия и операции в ONYX Insight, фирма за възобновяеми технологии, която помага за обслужването на вятърни турбини, каза, че компаниите ще се нуждаят от местно производство. Без него те биха се затруднили да поддържат оборудването, без да доставят части на огромни разстояния.
От китайския производител на вятърни турбини Sany заявиха миналата година, че обмислят изграждането на завод за турбини в Европа. Компанията е наела бивши ръководители от Siemens Gamesa и Nordex, за да подсили местния си екип, показват актуализирани профили в LinkedIn.
„Някои конкуренти не искат да сме в Европа. Това е разбираемо. Но ако Западът изисква нашите турбини, ние ще бъдем там“, заяви Джан Киин, главен технологичен директор на Mingyang.
