Новината за примирие между САЩ и Иран обиколи света, въпреки че ситуацията остава неясна и динамична. Продължилият няколко месеца конфликт в Близкия изток обаче вече оказва своите последици – цените на енергията се повишиха рязко, като тези на петрола и природния газ са приблизително с 50% над нивата отпреди сблъсъците.
Цените на торовете са се увеличили в сходен мащаб, докато тези на хранителните суровини засега растат по-умерено и вероятно ще продължат да се движат нагоре, показва новото проучване на EY за икономическата перспектива за Европа. В същото време смущенията в морския транспорт отново засилват натиска върху веригите на доставки, което прави икономическите перспективи още по-неблагоприятни.
По-високите цени на горивата вече са добавили над 1% към инфлацията в еврозоната, като оказват натиск върху реалните доходи и потреблението. Нагласите на бизнеса и потребителите чувствително са се влошили, което показва ранни ефекти върху търсенето както чрез доходите, така и чрез очакванията и доверието.
Очаква ли се понижение на цените на петрола?
Според изследването основният сценарий сега, особено след напредъка в постигането на споразумението за трайно отваряне на Омрузкия проток, е постепенно деескалиране на конфликта и възобновяване на трафика. Това би довело до постепенно понижение на цените на петрола най-рано през четвъртото тримесечие на 2026 г. Въпреки това цените ще останат над нивата отпреди конфликта, тъй като увеличаването на производството ще изисква време, възстановяването на запасите ще стимулира търсенето, а геополитическият риск вероятно ще продължи да се калкулира в цените. При този сценарий:
- Очаква се инфлацията в еврозоната да бъде по-висока с 1,2% през 2026 г. и с 0,7% през 2027 г., което отразява забавеното влияние на конфликта върху цените на електроенергията, храните и основните стоки
- Очаква се растежът на БВП да бъде по-нисък с 0,5% през 2026 г. и с 0,4% през 2027 г.
Прогнозата за понижение на растежа на БВП в еврозоната до 0,5% за текущата година идва на фона на очакванията за растеж от 1,3% преди конфликта. Очаква се инфлацията да достигне 2,9% през 2026 г. и 2,7% през 2027 г., спрямо предходната прогноза от 1,9% за двете години.
Въздействието на конфликта се различава значително между отделните държави поради различия в правителствените политики, степента на регулиране на цените на енергията, дела на енергията в потребителските кошници и структурата на енергийния им микс.
Къде има най-висока инфлация?
Най-силното инфлационно въздействие се наблюдава в България, Гърция и Хърватия, където се очаква инфлацията да бъде с около 2% по-висока през текущата година. За разлика от тях, в Швейцария, Дания и Норвегия се очакват по-ограничени ефекти – около 0,5-0,6%.
Този инфлационен натиск, заедно с несигурната глобална икономическа среда и понижено доверие, определят и реакцията на БВП спрямо конфликта. Прогнозата е, че кумулативният ефект върху растежа на БВП за периода 2026-2027 г. ще бъде най-силен в Чехия и Турция – в диапазона 1,3-1,4%. За разлика от тях, Норвегия вероятно ще остане до голяма степен изолирана благодарение на ролята си на основен производител на петрол и газ.
Три сценария при нов конфликт
Ако конфликтът отново се разпали с пълна сила, изследването на EY предлага три алтернативни сценария – от оптимистичен (бързо и пълно разрешаване) до тежък неблагоприятен сценарий, включващ нова ескалация и продължително затваряне на Ормузкия проток.
При тежкия сценарий, при който цените на петрола достигат 150 щатски долара към края на годината и остават високи, еврозоната би изпаднала в рецесия, с общ спад на БВП от 3% и пик на инфлацията от 6,5%. За разлика от това, оптимистичният сценарий предполага по-краткотрайно влияние с инфлация около 2% през следващата година и спад на БВП от само 0,3%.
Въпреки сближаването на позициите между САЩ и Иран, конфликтът в Близкия изток представлява продължителен инфлационен шок за Европа, проявяващ се чрез въздействия върху цените на енергията, веригите на доставки и икономическото доверие. Докато базовият сценарий предвижда постепенно нормализиране от 2027 г. нататък, рисковете ясно остават насочени към по-слаб растеж и по-висока инфлация.
Различията между отделните държави и затягането на финансовите условия ще продължат да оформят макроикономическата среда в Европа, поставяйки политиците пред деликатен баланс между овладяването на инфлацията и подкрепата за икономическия растеж.
