Западна Европа продължава да е обзета от третата си гореща вълна за годината, а екстремните температури не показват признаци на понижаване до края на седмицата, предава Евронюз.
По-рано този месец Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) обяви, че условията на Ел Ниньо официално са в ход в тропическия Тихи океан, след месеци на наблюдение.
Много климатолози предупреждават, че явлението може да е най-силното събитие от десетилетия, което доведе до използването на медийния термин „Супер Ел Ниньо“. Това обаче не е официална научна категория и не се използва от NOAA.
Ел Ниньо е естествено явление, което се случва, когато температурите на морето в източната част на Тихия океан станат необичайно топли. Това може да повиши глобалните температури, проправяйки пътя за по-екстремни метеорологични условия.
Предишни събития на Ел Ниньо, като това от май 2023 г. до март 2024 г., допринесоха за рекордни горещини, които предизвикаха серия от смъртоносни топлинни вълни, горски пожари и наводнения по целия свят.
Експерти от Института за водно образование IHE Delft в Нидерландия предупредиха, че Ел Ниньо може да има редица странични ефекти, освен по-високите температури, включително суша, продоволствена несигурност и дори недостиг на електроенергия.
Много медии приписват настоящата гореща вълна в Европа на Ел Ниньо, но Йоана Верджини, основател на глобалната платформа за прогнозиране на времето WFY24, смята, че това е „метеорологично неправилно“.
„Тихият океан не е в силно състояние на Ел Ниньо в момента и дори когато е, прякото му влияние върху европейските летни жеги е слабо и лошо ограничено. Това е класическо събитие, блокиращо струйните течения, действащо на рекордно топъл фон. Куполът е механизмът, дългосрочното затопляне е усилвателят, а Ел Ниньо е разсейване“, обяснява тя.
Кога и къде се проявява въздействието на Ел Ниньо?
Въпреки че въздействието на Ел Ниньо може да бъде сериозно, смущенията се усещат главно в тропиците. Наводненията са често срещан риск в Южна Америка, например в Северно Перу, и могат да достигнат части от Източна Африка, Централна Азия и южната част на САЩ.
Рисковете от суши и горски пожари се увеличават по време на Ел Ниньо, особено в голяма част от Австралия, северните части на Южна Америка и в азиатски страни като Индонезия.
В Европа и Обединеното кралство въздействията на Ел Ниньо са много по-косвени, но все пак могат да увеличат вероятността от по-нестабилни условия по-късно през годината, като например по-меко, по-влажно и по-ветровито време през есента и началото на зимата.
„Ел Ниньо може да се свърже и с по-студени и по-спокойни късни зимни периоди във Великобритания. Всички потенциални въздействия обаче ще бъдат оценени по-подробно по-късно през годината, когато прогнозите се развиват“, поясняват от Британската метеорологична служба.
Климатични експерти прогнозират, че в края на тази година и през 2027 г. светът вероятно ще наблюдава много високи температури, но това не допринася за интензивната жега, която вече обзема голяма част от Западна Европа.
Ел Ниньо идва и си отива – изменението на климата не
Повечето събития, свързани с Ел Ниньо, временно са увеличили средните глобални температури с около 0,2℃.
Това не е толкова значително, колкото предизвиканите от човека климатични промени, които са повишили глобалната температура на повърхността с приблизително 1,3 – 1,5℃ в сравнение с прединдустриалните нива.
Следователно въздействието на Ел Ниньо се усложнява от вече затоплящия се свят. Ето защо 2025 г. беше третата най-топла година в историята – по-гореща от годината на Ел Ниньо през 2016 г. – въпреки естествено образуващото се хладно съпротивление на явлението Ла Ниня.
Ла Ниня обикновено охлажда глобалните температури, като усилва пасатите и издърпва по-студена вода от океанските дълбини към повърхността през екваториалната част на Тихия океан. Ла Ниня също се появява нередовно, но е склонна да продължи по-дълго от Ел Ниньо.
„Ел Ниньо е природно явление. То идва и си отива“, заяви климатологът Фридерике Ото от Имперския колеж в Лондон през май, преди условията на Ел Ниньо официално да бяха започнали.
Европа се затопля повече от два пъти по-бързо от средното за света, като температурите са се повишили с около 2,5°C в сравнение с нивата от прединдустриалния период.
Части от Европа се простират в Арктика, най-бързо затоплящият се регион на Земята, където температурите се покачват с три до четири пъти по-бързо от световните. С топенето на снега и леда, по-малко слънчева светлина се отразява от земната повърхност, докато по-тъмните повърхности, които са изложени на топене, абсорбират повече топлина, усилвайки топенето.
Контролът на емисиите помогна на Европа да намали замърсяването на въздуха, което донесе широкообхватни ползи за човешкото здраве и околната среда. Но също така намали и нископластовите облаци, произведени от аерозоли, които действаха като охлаждаща бариера.
