Скандинавските зими може да станат много по-студени – и всичко това е свързано с вулканично изригване, което се случи на другия край на света в началото на 2022 г., предава Евронюз.
През следващите години ледената покривка в Балтийско море може да се върне на нива, невиждани от десетилетия.
Когато подводният вулкан Хунга Тонга-Хунга Ха’апай изригна в южната част на Тихия океан на 15 януари 2022 г., рекордните 100-150 милиона тона океанска вода се изпариха високо в стратосферата. Това се равнява на 60 000 басейна с олимпийски размери.
Оттогава той е свързан с необичайно голямата дупка в озоновия слой, наблюдавана през 2023 г., и по-влажното от очакваното лято на 2024 г. в Австралия, според изследователи от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW) в Сидни.
Заемайки се с „невъзможната“ задача за измерване на бъдещите въздействия на изпаренията, те се обърнаха към климатичните модели, за да предскажат какво предстои.
Как учените могат да предвидят метеорологичните въздействия на вулкана?
Единственият начин учените да измерват водните пари в цялата стратосфера е чрез сателити – технология, която съществува едва от 1979 г.
Тъй като изригването на вулкана Хунга Тонга-Хунга Ха’апай е единственото по рода си, което се е случило оттогава, изследователите от UNSW трябваше да разчитат на климатични симулации, за да предскажат въздействието му.
Моделът точно прогнозира влошената дупка в озоновия слой и влажното лято в Австралия почти две години предварително. Сега учените внимателно следят дали зимните им прогнози също ще се окажат точни.
Как вулканичните изпарения биха могли да направят зимите в Скандинавия по-студени?
Моделите прогнозират по-студени и влажни зими от обикновено в Северна Австралия до 2029 г., заедно с по-студени зими в Скандинавия и по-топли зими в Северна Америка. Това е така, защото вулканичното изригване може да е променило начина, по който вълните на въздуха, които влияят на глобалното време, преминават през атмосферата.
„Почти три години след изригването парата започва да се събира в долната част на стратосферата, където влиянието ѝ върху времето може да се засили“, обяснява водещият изследовател Мартин Юкер.
В Скандинавия температурите може да паднат с 1 до 1,5C, потенциално напомняйки за 80-те години на миналия век, когато леденото покритие на Балтийско море достигна 96%.
„Но тъй като тропосферата, където ще се разиграят тези сценарии, е много по-хаотична и сложна от стратосферата, само времето ще покаже дали прогнозите са точни“, добавя Юкер.
Ла Ниня може да означава по-студена зима и в други части на Европа
Конкуриращите се метеорологични влияния вероятно ще играят роля в точността на моделите. Метеоролозите прогнозират, че тази зима ще бъде по-хладна от миналогодишната в Европа поради Ла Ниня – естествен климатичен модел, който възниква, когато температурите на морската повърхност в централната и източната част на Тихия океан паднат под средните – обратното на топлата фаза Ел Ниньо.
Експерти от Световната метеорологична организация прогнозират 60% шанс за възникване на условия на Ла Ниня между октомври и февруари.
Метеорологичният модел обикновено предвижда по-студени от нормалните температури в Западна Европа, като синоптиците очакват температурите да се понижат с наближаването на ноември и декември. Това може да доведе и до по-чести и по-обилни снеговалежи в Алпите.
В случая с влажното лято в Австралия обаче прогнозите, свързани с Ел Ниньо бяха обърнати наопаки, доказвайки трудността да се предвиди как тези метеорологични влияния ще си взаимодействат.
