Най-новият доклад на службата на ЕС за климата „Коперник“ показва, че това е бил третият най-топъл септември в световен мащаб. Средната температура на повърхностния въздух е била 16,11°C, което е с 0,66°C над средната стойност за септември за периода 1991-2020 г.
Най-топлият септември в историята е бил през 2023 г. Септември 2025 г. е бил само с 0,27°C по-хладен от този преди две години. Септември 2024 г. е бил вторият най-топъл месец в историята, като температурите през септември 2025 г. са били много близки.
„Коперник“ разчита на милиарди измервания от спътници, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят. Всеки месец службата публикува доклад за състоянието на климата.
По-топло море
Промяната в климата, причинена от човека, повишава глобалните температури, тъй като изгарянето на изкопаеми горива освобождава парникови газове, които задържат топлината в атмосферата. Глобалното затопляне може също да намалява нископланинската облачност, което води до повишаване на температурите. С изменението на климата също така освен въздуха се затопля и морето. Океаните абсорбират излишния въглероден диоксид и топлина.
Данните от „Коперник“ показват, че температурата на океана е била сравнително висока. Септември 2025 г. е отбелязал средна глобална температура на морската повърхност от 20,72°C. Това е третата най-висока стойност, регистрирана за месеца, с 0,20°C под средната стойност за септември 2023 г.
Над средната температура на морската повърхност беше концентрирана в северната част на Тихия океан. В централната и източната екваториална част на Тихия океан температурите на морската повърхност бяха близки или под средните за периода 1991-2020 г.
По-топлите температури на океана могат да насърчат покачването на морското равнище, да подхранят екстремни метеорологични условия и да нарушат ключови биологични процеси.
„Година по-късно глобалният температурен контекст остава почти същият, с постоянно високи температури на сушата и морската повърхност, отразяващи продължаващото влияние на натрупването на парникови газове в атмосферата“, посочва Саманта Бърджис, стратегически ръководител по климата в „Коперник“.
Каква е ситуацията в Европа?
През септември средната температура на сушата в Европа е била 15,95°C. Това е с 1,23°C над средната стойност за септември за периода 1991-2020 г., което я прави петата най-висока в историята за месеца. Стойността се различаваше само незначително от четвъртия и шестия най-топъл септември съответно през 2018 г. и 2011 г.
Източна Европа и Феноскандинавия – географски регион, който включва Скандинавския полуостров и Финландия – продължиха да отчитат най-силно изразени над средните температури на въздуха. Интересното е, че някои части на Западна Европа отчитаха по-ниски от средните температури, но тези температури обикновено бяха с по-малко от един градус по-ниски от средните. Региони като Норвежко море и Средиземно море отчетоха над средната температура на морската повърхност.
Някои части на Европа също бяха по-влажни от обичайното. По-влажно от средното беше в Северозападна и Централна Европа, Феноскандинавия, източното крайбрежие на Черно море, някои части на Италия, крайбрежните райони на Хърватия и Източна Испания. Обилните валежи причиниха наводнения в определени райони, като Валенсия, Северна Италия и хърватския регион Истрия. Изследванията показват, че изменението на климата прави екстремните метеорологични явления, като наводненията, по-чести и интензивни.
Някои региони бяха по-сухи от средното – по-голямата част от Иберийския полуостров, норвежкото крайбрежие, голяма част от полуостровна Италия, Балканите и части от Украйна и Русия видяха по-малко дъжд от обичайното.
